Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

Брауър отбеляза и още нещо. Мур явно бе приготвяла вечеря, следователно се предполагаше, че се е намирала в кухнята при влизането на нападателя. Беше се опитала да избяга от него през дневната, което означаваше, че нападателят вероятно е блокирал кухненската врата. Той или тя изглежда бе влязъл оттам и тъй като нямаше следи за проникване с взлом, вратата трябва да е била отключена. Освен, разбира се, ако мисис Мур не беше пуснала нападателя сама. Брауър си помисли по-късно да провери дали бравата бе от онези, които остават отключени, щом веднъж езичето бъде освободено.

Сега обаче бе готов да разговаря с гостите за вечерята. Остави детектив Хагърти да чака съдебния лекар.

11

— Не, благодаря — отвърна Маги, притискайки слепоочията си с показалци. Смътно съзнаваше, че не беше яла от обед, преди десет часа, но при мисълта за храна гърлото й се стягаше.

— Дори и чаша чай ли, Маги?

Вдигна поглед. Милото, загрижено лице на Ирма Уудс, съседката на Нюела, се бе надвесило над нея. Беше по-лесно да кимне в знак на съгласие, отколкото да продължава да отказва. И за нейно учудване, чашата стопли замръзналите й пръсти и й стана приятно, докато почти врелият чай слизаше по хранопровода й.

Бяха в дневната на Уудсови, чиято къща бе много по-голяма от тази на Нюела. По масите и над камината имаше наредени семейни снимки — на деца и внуци, предположи тя. Уудсови изглеждаха на възрастта на Нюела.

Въпреки стреса и объркването, Маги смяташе, че си е съставила ясна представа за останалите — онези, които трябваше да бъдат гостите на вечерята. Между тях беше д-р Уилям Лейн, директорът на „Латъм Майнър“ — дом за възрастни хора, както бе схванала. Едър, оплешивяващ мъж на около петдесет години, д-р Лейн имаше някакво успокояващо излъчване, докато й изказваше съболезнованията си. Беше се опитал да й даде лек седатив, но Маги му беше отказала. Знаеше, че дори най-безобидните седативи я правеха сънлива дни наред.

Маги забеляза, че всеки път, когато хубавата му съпруга, Одил, понечеше да каже нещо, ръцете й се раздвижваха.

— Нюела идваше да посещава приятелката си, Грета Шипли, в дома почти всеки ден — беше й обяснила, жестикулирайки с пръсти, сякаш приканваше някого да се приближи. После поклати глава и събра длани като за молитва. — Грета ще бъде съкрушена. Съкрушена — повтори убедено.

Одил бе направила същата забележка вече няколко пъти и Маги усети, че й се искаше тя да не го казва отново. Но този път Одил я придружи с още един коментар:

— А и на всички в курса й по изобразително изкуство много ще липсва. Участващите в него така се забавляваха. О, Господи, дори не се бях сетила за това до този момент.

Съвсем в стила на Нюела, помисли си Маги — да споделя таланта си с другите. В главата й изникна яркия спомен как Нюела й подари собствената си палитра за шестия й рожден ден.

— Ще те науча да рисуваш прекрасни картини — бе казала Нюела. Само че не стана така, тъй като не бях много добра, помисли си Маги. Едва когато ми даде глина в ръцете, изкуството придоби реални измерения за мен.

Малкълм Нортън, който се беше представил на Маги като адвоката на Нюела, стоеше до камината. Той бе хубав мъж, но й се струваше, че позира. В него имаше нещо насилено — почти неестествено — помисли си тя. Някак си измъченото му изражение и изявлението му: „Аз бях неин приятел и довереник, а не само неин адвокат“, говореше, че той всъщност е човекът, който има нужда от съчувствие.

Но пък защо хората да си мислят, че аз съм тази, на която трябва да поднасят съболезнованията си? — запита се тя. Всички те знаят, че току-що съм срещнала Нюела отново след двадесетгодишна раздяла.

Съпругата на Нортън, Джанис, прекара повечето време, разговаряйки тихо с доктора. Атлетичен тип, тя би била привлекателна, ако ги нямаше спускащите се надолу бръчки край устата й, които й придаваха сурово, дори горчиво изражение.

Като мислеше за това, Маги се зачуди на начина, по който мозъкът й реагираше на смъртта на Нюела. От една страна толкова я болеше; от друга — наблюдаваше тези хора сякаш през обектива на фотоапарата си.

Лаям и братовчед му Ърл седяха един до друг на столовете до камината. Когато Лаям влезе, беше я прегърнал с думите: „Маги, ужасно е за теб“, но после сякаш разбрал, че тя има нужда от физически и психически простор, за да проумее случилото се сама, не беше седнал до нея на двуместното канапе.

Двуместно канапе, помисли си Маги. Точно зад двуместно канапе бяха намерили тялото на Нюела.