Мери Кларк - Лунната светлина ти отива

Когато й отговориха, успя да каже:

— Намирам се на Гарисън авеню N1 в Нюпорт. Не мога да вляза вътре. Виждам обаче някой да лежи на пода. Мисля, че е Нюела.

Говориш несвързани работи, помисли си. Престани. Но когато диспечерът започна да й задава бавно и спокойно въпроси, мозъкът на Маги закрещя с абсолютна увереност три думи: Нюела е мъртва.

10

Шефът на нюпортската полиция Чет Брауър отстъпи встрани, докато полицейският фотограф правеше снимки на местопрестъплението. Освен отвратителния факт, че някой в неговата юрисдикция бе жестоко убит — на Нюела бяха нанесени множество удари по главата — имаше нещо в цялата картина, което го безпокоеше.

От няколко месеца в този район не бяха отбелязвани случаи на влизане с взлом. Тези неща започваха, когато много от къщите биваха затворени за през зимата и така ставаха предпочитани обекти за крадците, търсещи телевизори и други подобни предмети. Учудващо много хора все още нямаха алармени системи, помисли си Брауър. Също така бе учудващо колко много хора не си правеха труда да си заключват вратите.

Шефът пристигна с първата патрулна кола в отговор на обаждането. Когато бяха спрели пред къщата и младата жена, представила се за доведената дъщеря на мисис Мур, бе посочила към предния прозорец, той бе надникнал вътре и бе видял същото, за което им беше съобщила. Преди да насилят външната врата отпред, заедно с детектив Джим Хагърти бяха минали зад къщата. Като внимаваше да докосне дръжката съвсем леко, за да не размаже отпечатъците, той бе открил вратата отключена и бяха влезли вътре оттам.

Котлонът под една тенджера — сега вече изгоряла — все още беше включен. Задушливата миризма на овъглени картофи надделяваше над другия, по-приятен мирис. Печено агне, бе отбелязал мозъкът му.

Автоматично бе изключил печката, преди да мине през трапезарията и да влезе в дневната.

Не бе забелязал, че доведената дъщеря ги беше последвала, докато не стигнаха до тялото и не чуха стона й:

— О, Нюела, Фин-ю-ела — бе казала тя, отпускайки се на колене. Протегна ръка към тялото, но той я хвана.

— Не я докосвайте!

В този момент на вратата се позвъни и той си спомни, че бе забелязал подредена като за гости маса в трапезарията. Приближаващият вой на сирени извести пристигането на още патрулни коли и през следващите няколко минути служителите успяха да отведат доведената дъщеря и другите пристигащи гости в дома на едни съседи. На всички беше казано да не си тръгват, преди шефа да разговаря с тях.

— Шефе.

Брауър вдигна поглед. Еди Сауса, новобранец в полицията, стоеше зад него.

— Някои от хората, които чакат да разговарят с вас, започват да стават нетърпеливи.

Отдавнашният навик на Брауър да се мръщи, независимо дали защото дълбоко се е замислил, или защото е раздразнен, сбръчка кожата на челото му. Този път причината бе раздразнение.

— Кажи им, че ще дойда след десет минути — отвърна сприхаво.

Преди да излезе, още веднъж обиколи къщата. Всичко бе в пълен безпорядък. Дори ателието на третия етаж бе претършувано. По пода се въргаляха художнически материали, сякаш бяха набързо прегледани и захвърлени; чекмеджетата и шкафовете бяха изпразнени. Малцина нападатели, току-що извършили убийство, биха губили време за такова щателно претърсване, реши той. Освен това, от цялостния облик на къщата ставаше ясно, че от доста време за нея не са били харчени пари. Така че какво би могло да се открадне? — чудеше се той.

Трите спални на втория етаж бяха преровени по същия начин. Едната изглеждаше сравнително подредена, като се изключеха отворената врата на гардероба и издърпаните чекмеджета на скрина. Завивките бяха преобърнати и си личеше, че бельото бе съвсем чисто. Брауър предположи, че тази стая е била приготвена за доведената дъщеря.

Съдържанието на голямата спалня бе разхвърлено навсякъде. Розовата кожена кутия за бижута, същата, каквато и той бе подарил веднъж на жена си за Коледа, бе отворена. Малоценните на вид бижута бяха изсипани върху кленовия скрин.

Брауър си науми да попита приятелите на Нюела Мур дали е имала някакви скъпи накити.

Доста време разглежда разтурената спалня на покойната. Онзи, който бе сторил това, не бе обикновен, закоравял крадец, нито пък наркоман, заключи той. Човекът бе търсил нещо. Или пък тя бе търсила нещо, поправи се той. Нюела Мур очевидно си е давала сметка, че животът й е в опасност. По всичко личеше, че е побягнала, опитвайки се да се спаси, когато са я ударили отзад. Всеки би могъл да го направи — мъж или жена. Не се изискваше особена сила.