Брандън Сандърсън - Брендон Сандерсон Ритматистът 1

— Въпреки това — продължи Джоел, — замисълът беше наистина сложен. Включваше набеждаването на Екстън и отвличането на най-подходящите ученици, за да се създаде паника, която да доведе до струпването на повечето ритматисти в кампуса, където те можеха да бъдат нападнати и превърнати с един удар. Нещото, с което се сражавахме, явно действаше само нощем. През деня Хардинг си беше Хардинг. Не той правеше плановете. А самият Забравен също не изглеждаше достатъчно умен да прави тези планове. Това ме кара да се питам… дали не му помагаше още някой? Може би някой по-умен?

Нализар се обърна изцяло. Беше висок. Нещо в него изглеждаше различно . Както онзи ден, когато Джоел го гледаше на прозореца, а той гледаше него отгоре.

Надменността му я нямаше. Беше заменена от хладна пресметливост. Все едно младият парвеню беше кукла, внимателно замислена да накара хората да мразят Нализар, но и да го пренебрегват.

Нализар пристъпи напред. Джоел се потеше. Отстъпи една крачка.

— Джоел, държиш се, сякаш нещо те заплашва — рече Нализар. Зад очите му проблесна нещо тъмно — треперлива въглена чернота.

— Какво сте Вие? — прошепна Джоел.

Нализар се усмихна и спря на няколко стъпки пред него.

— Герой — прошепна и той, — оневинен от твоите думи. Човекът, когото никой не харесва, но всички мислят, че има добро сърце. Професорът, който се притече на помощ на учениците, макар че закъсня и беше твърде слаб да разгроми противника.

— Това беше измама — рече Джоел. Замисли се колко изненадан беше Нализар, когато го свари в общежитието, и как реагира на появата на Хардинг. Не изглеждаше изненадан. По-скоро… разтревожен. Като че си даваше сметка, че току-що е бил замесен.

Дали в този миг Нализар не беше променил плановете си и не беше решил да се сражава с Хардинг, за да излезе герой и да излъже Джоел?

— Трябваше да ме оставите да живея — продължи той. — Да лежите там, видимо в несвяст, докато Вашата креатура превръща децата в тебеширчета. И тогава можехте да нападнете и да спасите някои ученици. Щяхте да излезете герой, а при това и Армедиус щеше да остане без хора.

Гласът на Джоел кънтеше в празното помещение.

— Какво ще си помислят другите, Джоел, когато те чуят да говориш такива опасни неща? Само два дни, след като публично си признал, че съм герой? Смея да кажа, че ще изглеждаш доста непоследователен.

Прав е , вцепени се Джоел. Вече няма да ми повярват. Не и след като лично гарантирах за Нализар. При това и Мелъди, и Фич бяха подчертали, че накрая Нализар се е притекъл на помощ.

Джоел срещна погледа на нещото и отново видя чернотата, която се движеше зад очите му — истинско, осезаемо нещо, което замъгляваше бялото на очите на Нализар с мърдаща надрана чернота.

Нализар кимна на Джоел, сякаш с уважение. Толкова странен жест за надменния професор.

— Съжалявам, че не те дооцених. Трудно ми е да различавам вас, неритматистите, нали разбираш. Изглеждате толкова еднакви. Но ти… ти си специален. Чудя се защо не те искаха.

— Прав бях — прошепна Джоел. — През цялото време бях прав за Вас.

— О, но ти толкова грешеше. Не знаеш дори и частица от нещата, които мислиш , че знаеш.

— Какво сте Вие? — попита пак Джоел.

— Учител. И ученик.

— Книгите в библиотеката — подхвърли Джоел. — Не търсите нещо определено, а само опитвате да разберете какво знаем ние за ритматиката. За да можете да прецените къде са силните места на хората.

Нализар не каза нищо.

Дошъл е да вземе учениците , осъзна Джоел. Войната в Небраск — от векове тебеширчетата не са успявали да направят съществен пробив. Нашите ритматисти са твърде силни. Но ако същество като Нализар успее да се добере до учениците, преди да са завършили обучението си…

Възможно е нов човек да стане ритматист едва след смъртта на някой от старите. А какво ще стане, ако всички ритматисти бъдат превърнати в тебеширчета чудовища?

Няма да има повече ритматисти. Няма да има линия в Небраск.

Бремето на случилото се смаза Джоел.

— Човекът Нализар е мъртъв, нали? — попита той. — Взели сте го в Небраск, когато е влязъл в пробива да търси брата на Мелъди… И Хардинг е бил с него, нали? Мелъди каза, че Нализар е оглавявал експедиция, ще рече — участвали са войници. Взели сте ги и двамата и сте се появили тук.

— Виждам, че трябва да те оставя да поразсъждаваш — каза Нализар.

Джоел бръкна в джоба си, измъкна златната монета и отбранително я поднесе към Нализар.