Брандън Сандърсън - Брендон Сандерсон Ритматистът 1

— Пратих писма до неколцина приятели, които ръководят академии, Джоел.

Момчето се обърна.

— Мисля, че в светлината на последните събития някои от тях могат да бъдат убедени да изпълнят договорите с баща ти. Армедиус със сигурност ще го направи. Може и да не са богатствата, за които баща ти мечтаеше, момко, но ще стигнат майка ти да изплати дълговете и ще останат . Задължени сме на теб и на професор Фич.

— Благодарността ще включва ли и две хубави места за Мелето? — попита Джоел с усмивка.

— Запазени са за теб, синко. На първия ред.

— Благодаря!

— Убеден съм, че ние дължим благодарност на теб — каза Йорк. Джоел забеляза да приближават неколцина мъже с доста скъпи на вид костюми. Единият беше рицарят-сенатор Калоуей.

— Ах — продължи Йорк. — А сега, ако ме извиниш, има политици, които трябва да забавлявам.

— Разбира се, сър — отговори Джоел и директорът се оттегли.

Джоел остана още доста време да погледа как хората влизат през широките врати и изпълват арената. Екстън и Флорънс дойдоха. Напоследък двамата сякаш не се караха толкова често.

Хардинг беше освободен от служба, обаче твърдеше, че не помни нищо от случилото се. Джоел беше склонен да му повярва. Видял беше каква промяна настъпва в него. Властите обаче не бързаха да разберат. Очевидно Забравените никога преди не бяха действали по този начин.

Джоел почваше да подозира, че онова, което се случва в залата на въвеждането и прави хората ритматисти, може да се случи и в Небраск. Според онази книга, която не му се полагаше да прочете, в церемонията по въвеждането участваше нещо, наречено Блясък на сянката.

Той беше видял такова в залата на въвеждането. Поразпита неколцина неритматисти, но никой не го беше виждал. Ритматистите, включително и Мелъди, не разговаряха за преживяването.

Джоел не беше сигурен защо е видял Блясъка на сянката, нито пък защо това не го е направило ритматист, но опитът му подсказваше, че целият процес на въвеждането е много по-сложен, отколкото е известно на повечето хора.

Хардинг никога не беше проявявал ритматически способности и вече не можеше да прави ритматически линии. Онова, което Забравеният му беше причинил, му беше дало и тази способност. Това ли правеше Блясъкът на сянката за хората по време на въвеждането?

Джоел изпитваше известно неудобство, че знае тези неща. Съществуваше не само един начин човек да стане ритматист. И един от тези начини беше с участието на нещо мрачно и убийствено. Имаше ли и други?

Това породи отново надежди у него. Не беше сигурен добро ли е или лошо.

— Джоел! — каза Екстън. Дебеланкото притича и грабна ръката му. — Благодаря ти толкова много , момчето ми. Фич ми каза, че не си спрял да вярваш в мен дори и след ареста.

— Хардинг почти ме убеди — отговори Джоел. — Но някои неща просто не се връзваха. Инспекторът сигурно е подхвърлил доказателствата срещу теб, когато е правил оглед в канцеларията.

Екстън кимна. И Лили Уайтинг, и Чарлс Калоуей бяха идентифицирали Драскача като Хардинг.

— Е, синко — продължи Екстън. — Ти си верен приятел. Говоря искрено.

Флорънс се усмихна.

— Значи ли това, че ще престанеш да му мърмориш?

— Виж, за това не знам. Зависи дали ми прекъсва работата или не! А като споменахме работа, трябва да ръководя Мелето. Ако не ме бяха освободили от ареста, и небесата нямаше да ни помогнат — никой освен мен не познава правилата на проклетото състезание достатъчно добре, та да е рефер!

Двамата тръгнаха към арената.

Джоел остана да чака навън. По традиция ритматистите не излизаха преди повечето от местата за публиката да са запълнени. Днешният ден не беше изключение. Учениците почнаха да пристигат и да влизат, а на вратата Екстън им даваше да теглят жребий, за да определи къде на арената ще започнат да чертаят те — или ако предпочитаха, отборите им.

— Здрасти — каза някой зад Джоел.

Беше Мелъди и той ѝ се усмихна. Носеше обичайната пола и блуза, но днес полата ѝ беше разкроена и дълга до глезените, за да може да коленичи по-лесно и да рисува. Сигурно имаше и наколенки.

— Дойде да видиш как ще ме бият ли? — попита тя.

— Онази нощ се представи доста добре срещу тебеширчетата.

— Линиите ми едва ги удържаха, както знаеш.

— Е, каквото и да стане днес, ти помогна за спасяването на около тридесет ритматисти от Драскача. Победителите в състезанието ще трябва да се примирят с мисълта, че докато ти си спасявала шестдесетте острова, те са хъркали през няколко врати от тебе.