Брандън Сандърсън - Брендон Сандерсон Ритматистът 1

— Как ще го убием?

— С киселина — обясни Фич, като продължаваше да държи часовника. — Трябва ни киселина!

— Мелъди, пусни ме да изляза отзад.

— Ама…

— Направи го!

Тя се пресегна и премахна задната линия. Джоел хукна по коридора и по стълбите, където беше втората кофа с киселина. Джоел я грабна и се понесе нагоре към стълбите. Заобиколи фоайето от другата страна, подмина лежащия Нализар и се озова зад Фич.

Джоел спря там. Наблизо затворените от Фич тебеширчета разкъсаха линията и плъпнаха по пода.

Джоел пое дълбоко дъх и плисна киселината към краката на Хардинг. Тя отми Забранителната линия и Защитния кръг и падна върху сянката на съществото.

Тя се разложи, сякаш наистина беше направена от въглен. Или от тебешир. Чернилката се смеси с течността.

Инспекторът с вик се сгромоляса на пода.

Тебеширчетата замръзнаха по местата си.

Стана тихо.

Джоел чакаше. Мускулите му бяха напрегнати. Наблюдаваше тебеширчетата. Те си стояха.

Победихме го. Успяхме!

— Божке — обади се Фич и отри чело. — Всъщност победих в дуел. За пръв път наистина победих ! Ръцете ми дори не трепнаха.

— Справихте се фантастично, професоре! — каза Джоел.

— Хмм, това не знам. Обаче, деца, когато си тръгнахте, не можах да заспя. Понеже се държах зле с вас и така нататък. И, хммм. Ти се оказваше прав в толкова много случаи, а пък аз те отпратих, без да те изслушам. Затова излязох да ви намеря. Видях полицаите пред сградата и…

Той се посмути. После посочи с пръст и додаде:

— Питам — какво ще стане с тях?

Джоел погледна затворените тебеширчета. Почваха да се тресат повече от обичайното. После взеха да растат.

Ох, ъх , изстена мислено Джоел.

— Изтрийте линиите, които ги затварят! Бързо!

Фич и Мелъди го изгледаха невярващо.

— Повярвайте ми! — рече Джоел, когато тебеширчетата почнаха да добиват форма. Фич се втурна към своята защита и почна да освобождава тебеширчетата, които беше затворил в малките решетки. Мелъди му каза с поглед „дано знаеш какво правиш“ и се приведе да премахне своите линии.

Първото тебеширче стана триизмерно и доби очертанията на момичето, чието отвличане Джоел видя по-рано. Фич възкликна от изненада, после се пресегна и с втория тебешир, освобождавайки тебеширчетата по-бързо, преди хората, затворени в тях, да бъдат смачкани от загражденията.

След няколко минути Джоел, Мелъди и Фич се оказаха заобиколени от група замаяни хора. Някои бяха ученици — Джоел позна Хърман Либел — но повечето бяха по-стари ритматисти, над двадесет годишни, с кителите на завършили академиите. От войната в Небраск.

— Уилям? — продума Мелъди при вида на един от по-младите, червенокос момък.

— Къде съм, праховете да го отнесат дано? — попита той. — Мел? Какво, по…?

Братът на Мелъди млъкна, когато тя го грабна в прегръдките си.

След миг Джоел чу стъпки. Останалият без дъх Нализар се показа иззад ъгъла с тебешир в ръка. От него все още капеше малко киселина.

— Ще си спестя… — подзе той. — О.

— Аха — отвърна Джоел. — Съвсем навреме, професоре. — После се отпусна изтощен и се облегна на стената.

Мелъди се приближи с ръце на кръста.

— Изморихме се вече, а? — попита тя с усмивка. Замаяният ѝ брат вървеше след нея.

— Трагично, нали? — отвърна Джоел.

— Определено.

25

— Струва ми се, че дължим извинение на професор Нализар, нали? — попита директорът Йорк.

Джоел сви рамене.

— Първо бих се извинил на Екстън, сър.

Йорк се подсмихна и мустаците му се разшаваха.

— Вече е направено, момчето ми. Вече е направено.

Стояха пред Отбранителната зала. В очакване на Мелето се тълпеше народ. Йорк беше обявил, че кампусът отново е отворен след само един ден на хаос заради разгрома на Драскача. Директорът искаше да подчертае, че Армедиус ще продължи да работи без страх; постара се да се разчуе не само за връщането на изчезналите ученици, но и за десетки ритматисти, които се смятаха загубени в Небраск. Вестниците направо пощуряха.

— При това бяха открити не една, а цели две нови ритматически линии — продължи Йорк, сложил ръце зад гърба си с израз на върховно доволство.

— Аха — рече Джоел, малко безразлично.

Йорк го изгледа.