П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— Да, сър. Радвам се, че усилията ми се увенчаха с успех.

— Какви усилия? Да не се каниш да ме убеждаваш, че скапаният ти пожарникарски кроеж има нещо общо с това?

— Да, сър.

— Не ставай магаре, Джийвс. Той се провали.

— Не съвсем, сър. Опасявам се, сър, че не бях напълно откровен с вас, когато ви предложих да ударите пожарната камбана. Никога не съм очаквал тревогата сама по себе си да доведе до желаните резултати. Гледах на нея просто като на подготвителен етап за това, което бих нарекъл същинската работа.

— Брътвиш щуротии, Джийвс.

— Не, сър. От съществена важност бе дамите и господата да бъдат изкарани от къщата, за да успея да направя така, че да останат доста време навън.

— Какво искаш да кажеш?

— Планът ми се базираше на психологията, сър.

— Как?

— Всепризнат факт е, сър, че нищо не обединява индивидите, имали нещастието да се изпокарат помежду си, така задоволително, както силната обща неприязън към определен човек. Ако ми разрешите да онагледя положението с пример от личния си живот, в моето семейство имаше общоприета аксиома — по време на домашна крамола стигаше само да поканим леля ми Ани на гости и всички членове на семейството забравяха разпри и несъгласия. Всеобщата неприязън към леля Ани обединяваше отчуждените и ги сдобряваше на часа. Като си припомних това, ми хрумна, че вие, сър, можете да бъдете нарочен за човека, отговорен за насилственото прекарване на нощта в градината от страна на дамите и господата и че всички ще развият такава силна ненавист към вас, че тя рано или късно ще ги обедини.

Дощя ми се да кажа нещо, но той продължи.

— Така и стана. Виждате, сър, че всичко вече е наред. След като тръгнахте с колелото, различните скарани двойки тъй единодушно и от сърце започнаха да ви хулят, че ледът се стопи, ако ми разрешите подобен израз, и не след дълго господин Глосъп се разхождаше под дърветата с госпожица Анджела и й разказваше случки от студентските ви години, докато тя на свой ред го забавляваше с анекдоти от детството ви. В същото време господин Финк-Нотъл, облегнат на слънчевия часовник, занимаваше госпожица Басет с подвизите ви в началното училище. Междувременно госпожа Травърс обясняваше на мосю Анатол…

Възвърнах си дар словото.

— О? — рекох. — Разбирам. А сега, предполагам, в резултат на проклетата ти психология леля Далия е толкова вкисната, че ще минат години, преди да се осмеля повторно да се мярна тук… години, Джийвс, през които вечер подир вечер Анатол ще готви великолепните си специалитети…

— Не, сър. Тъкмо за да избегна такива крайности предложих да отидете с колелото до Кингъм Манър. Когато уведомих дамите и господата, че съм намерил ключа и те осъзнаха, че напразно сте предприели подобно дълго и изнурително пътуване, враждебността им тутакси изчезна и се замени от сърдечно веселие. Голям смях падна.

— А, тъй значи?

— Да, сър. Опасявам се, че може би ще трябва да понесете известно количество подигравателни забележки, но нищо повече. Всичко е простено, ако мога да се изразя така.

— О?

— Да, сър.

Поразмишлявах.

— Ти май наистина си уредил нещата.

— Да, сър.

— Тъпи и Анджела отново са сгодени. Гъси и Басет — също. Чичо Том е изкихал парите за „Будоарът на милейди“. А Анатол остава.

— Да, сър.

— Може да се каже, че всичко е добре, когато свършва добре.

— Много подходяща фраза, сър.

Отново поразмишлявах.

— И все пак твърдя, че пипаш много грубо, Джийвс.

— Човек не може да направи омлет, без да счупи яйцата, сър.

Трепнах.

— Омлет! Смяташ ли, че ще можеш да ми донесеш омлет, Джийвс?

— Разбира се, сър.

— Заедно с бутилка червено?

— Без съмнение, сър.

— Хайде, Джийвс, и по-живо.

Допълзях до леглото и потънах във възглавниците. Трябва да призная, че безграничният ми гняв се бе уталожил. Болеше ме цялото телосложение и най-вече седалищната област, но това се компенсираше от факта, че вече не бях сгоден за Мадлин Басет. Човек е готов да страда за такава кауза. Да, като огледах нещата от всички страни, разбрах, че Джийвс се е справил, та затова, когато се върна с подноса, го посрещнах с одобрителна усмивка.

Но той не реагира. Стори ми се угрижен и реших да проуча любезно въпроса.

— Тревожи ли те нещо, Джийвс?

— Да, сър. Трябваше да го спомена по-рано, но в суматохата просто ми се изплъзна от ума. Опасявам се, че проявих пагубна небрежност, сър.

— Да, Джийвс? — насърчих го аз, като дъвчех доволно.

— Спрямо бялото ви сако, сър.