П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— Какво?

Залитнах и допуснах левият педал да ме удари по пищяла. Но душата ми така ликуваше, че и гък не изохках.

— Да те освободя?

— Да.

Не исках никакви двусмислици по въпроса.

— Искаш да кажеш, да развалим годежа? Значи в края на краищата си решила да се обвържеш с Гъси?

— Само ако си достатъчно възвишен и благороден да се съгласиш.

— Да, да! Такъв съм.

— Аз ти се врекох.

— По дяволите вричанията.

— Значи наистина…

— Категорично.

— Ах, Бърти!

Олюля се като фиданка.

— Какъв съвършен рицар! — чух я да шепти и тъй като нямаше какво повече да си кажем, аз се извиних под предлог, че трябва да смъкна прахта от гърба си, та ще отида да наредя на камериерката си да ме преоблече.

— Ти върви при Гъси — рекох аз — и му кажи, че всичко е наред.

Тя изхълцука, метна се напред и ме целуна по челото. Гадно, разбира се, но както би се изразил Анатол, човек трябва да преглъща и доброто „барабан“ с лошото. В следващия миг се понесе към трапезарията, а аз захвърлих колелото в храстите и се потътрих към стълбите.

Няма защо да ви обяснявам състоянието си. Лесно можете да си го представите. Човекът с метната около врата примка, който очаква палачът всеки момент да ритне столчето и изведнъж вижда някой да галопира на запенен кон и да размахва заповед за помилване, изобщо не може да се сравни с мен. Ще има да взема. Не знам дали ще получите по-ясна идея за чувствата ми, ако ви кажа, че във вестибюла изпитах такова благоразположение към всички чеда Божии, че се улових в неругателни мисли дори спрямо Джийвс.

Тъкмо да започна болезненото изкачване, когато внезапно „Ей!“ откъм гърба ме накара да се обърна. Насред вестибюла стоеше Тъпи. Явно беше слизал до избата за подкрепления, защото изпод мишниците му стърчаха бутилки.

— Здрасти, Бърти — рече той. — Върна ли се вече? — Засмя се весело. — Мязаш на „Титаник“ след срещата с айсберга. Да не те е газил валяк?

Във всеки друг момент нямаше да понеса подобна дебелащина. Но настроението ми бе толкова приповдигнато, че само махнах с ръка и му снесох добрата новина.

— Тъпи, старче, Басет ще се омъжва за Гъси Финк-Нотъл.

— Така им се пада.

— Не разбираш ли? Не съзнаваш ли какво значи това? Значи, че Анджела се е измъкнала от блатото и трябва само добре да разиграеш картите си…

Смехът му ме събори. Чак сега видях, че е в розово настроение. Всъщност, бях забелязал нещо такова, но го отдадох на алкохолна злоупотреба.

— Велики Боже! Много си изостанал, Бърти. Нищо чудно, след като цяла нощ си въртял педалите. Анджела и аз се сдобрихме преди часове.

— Какво?

— Разбира се. Всичко се оказа дребно недоразумение. В такива случаи е нужен само лек компромис и известно количество здрав разум от двете страни. Събрахме се и обсъдихме нещата. Тя си взе обратно думите за двойната ми гуша. Аз се примирих с акулата. Всичко стана за броени минути.

— Но…

— Съжалявам, Бърти. Не мога да си бъбря с теб цяла нощ. В трапезарията се вихри впечатляващ гуляй и всички чакат подкреплението.

Това изявление бе потвърдено от внезапен рев откъм споменатото помещение. Познах, а и кой ли не би познал, гласа на леля Далия.

— Глосъп!

— Да?

— Къде се размотаваш!

— Ида, ида.

— По-живо. Айларипи!

— Айларо! Леля ти — поясни Тъпи — малко не е на себе си. Не съм запознат с всички факти по случая, но май че Анатол си дал оставката, а сега се съгласил да я оттегли, а пък чичо ти и дал чек за списанието. Не схванах подробностите, но е много въодушевена. Ще се видим по-късно. Бързам.

Ако кажете, че Бъртрам беше тотално объркан, ще изречете святата истина. Нищо не разбирах. Бях оставил Бринкли Корт потънал в скръб, преливащ от кървящи сърца, а като се върнах, го заварих истински земен рай. Това ме озадачи.

Изкъпах се в недоумение. Дори не успях да отдам дължимото на гуменото пате в сапунерката. Все още замъглен се върнах в стаята си, където налетях на Джийвс. Доказателство за обърканото ми състояние са първите думи, отправени към него, които не изразяваха упрек и сурово обвинение, а въпрос:

— Какво става, Джийвс?

— Добър вечер, сър. Информираха ме, че сте се завърнали. Вярвам, че колоезденето ви е било забавно.

Във всеки друг момент подобно нахалство би събудило звяра у Бъртрам Устър. Ала аз почти не го забелязах. Бързах да се добера до дъното на тайната.

— Но какво става, Джийвс?

— Моля, сър?

— Какво значи всичко това?

— Сигурно говорите за…

— Разбира се, че за това говоря. Какво е станало след като тръгнах? Къщата ври и кипи от щастливи завършеци.