П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

За миг имах чувството, че ще повторя изпълнението на Никълс и Джаксън, но за щастие бързият зиг от моя страна съвпадна с навременен заг от страна на свинята, което ми позволи да продължа здрав и читав, макар и със сърце, пърхащо като пленена птичка.

Това разминаване на косъм със смъртта във висша степен разлюля нервите ми. Фактът, че наоколо свободно и безнаказано се разхождат свине, разкри пред взора ми крайно опасното естество на мисията, с която се бях нагърбил. Започнах да си представям какво може да се случи на човек, понесъл се в нощта на велосипед без фар. Особено ярко в паметта ми се открои разказът на мой приятел как в някои селски райони козите имали навика да блуждаят по пътищата, докъдето им стига веригата, като по този начин залагали подли капани за велосипедисти.

Сетих се, че ми беше разправил за свой познат, чийто велосипед така се омотал в подобна верига, че козата го теглила като швейцарски ски влек цели дванайсет километра, след което човекът така и не успял да се съвземе. А друг връхлетял връз слон, избягал от пътуващ цирк.

Всъщност цялостната равносметка показа, че няма достойно за първа страница бедствие, с евентуалното изключение на изяждане от акула, което да не може да сполети клетника, допуснал любимите му роднини да надделеят над здравия му разум и да го тласнат в неизвестността, яхнал велосипед. И не се срамувам да призная, че от този момент нататък треперех от страх значително над средностатистическото, присъщо на нормален възрастен заек.

Поне откъм наличието на кози и слонове нещата се развиха неочаквано благополучно. Колкото и да е странно, не срещнах нито един техен представител. Но като ви казвам това, казвам всичко, защото условията във всяко друго отношение едва ли биха могли да бъдат по-злочести.

Освен несекващото напрежение да си отварям очите за слонове, бях тероризиран и от неспирно лаещи кучета, а когато спрях да се консултирам с крайпътна табела, изживях гаден шок като открих, че върху нея е кацнал бухал досущ като леля Агата. Душевното ми равновесие бе дотолкова съсипано, че в първия миг ми се стори, че наистина е тя. Едва съумях да се взема в ръце и да преодолея обзелата ме слабост.

Накратко, целият този вътрешен смут, прибавен към чисто физическия тормоз върху меките части, прасците и глезените, превърнаха допъплилия най-сетне до вратите на Кингъм Манър Бъртрам Устър в човек, напълно различен от веселия и безгрижен светски мъж, когото редовно можете да засечете по улица Бонд и по Пикадили.

Дори човек да не разполагаше с вътрешна информация за събитията в Кингъм Манър, лесно можеше да се досети, че там става нещо. Прозорците бяха осветени, във въздуха се носеше музика и когато приближих, ухото ми долови съскащия шум от крака на икономи, лакеи, шофьори, камериерки, чистачки, кухненски помощнички и, без съмнение, готвачки, които усърдно се трудеха на дансинга. Предполагам, че положението най-лаконично би могло да се обобщи като Содом и Гомор.

Оргията се провеждаше в една от стаите на долния етаж, чиито френски прозорци бяха отворени към алеята и аз се насочих право натам. Оркестърът свиреше игрива мелодия и смея да отбележа, че при по-щастливи обстоятелства краката ми щяха сами да заотмерват ритъма. Но имах по-важна работа от самотното риене на чакълести алеи.

Трябваше ми ключът от задната врата и то веднага.

Започнах да претърсвам с очи тълпата, но все не успявах да открия Сепингс. Най-сетне замержеля в полезрението ми, отдаден на забележително акробатични стъпки във вихъра на дансинга. Извиках няколко пъти „Хей, Сепингс!“, но умът му бе изцяло погълнат от извършваната дейност и едва когато вълната танцьори го оттласна на разстояние, достатъчно близко да го сръгам в ребрата, аз успях да привлека вниманието му.

Неочакваният сблъсък го накара да настъпи партньорката си, поради което се извърна с подчертана неприветливост. Но когато разпозна Бъртрам, студенината се стопи и отстъпи място на смайване.

— Господин Устър!

Не ми беше до светски разговори.

— По-малко „Господин Устър“ и повече ключове от задната врата — нервно произнесох аз. — Сепингс, дай ми ключа от задната врата.

Той не загря.

— Ключът от задната врата ли, сър?

— Точно така. Ключът от задната врата на Бринкли Корт.

— Но той е там, сър.

Раздразнено изцъках с език.

— Скъпи ми стари икономе, не ми е до шеги — рекох. — Не съм въртял педалите цели петнайсет километра, за да слушам твоите духовитости. Ключът е в джоба на панталона ти.