П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

Прекрати излиянието си, за да се втренчи в Джийвс, който през втората част на монолога й стоеше почтително отстрани, опитвайки се да срещне погледа на докладчика.

— Ако ми разрешите да направя едно предложение, госпожо.

Не мога да твърдя, че в течение на продължителните ми взаимоотношения с Джийвс винаги съм гледал на него с добро око. В характера му има черти, които често пораждат хлад помежду ни. Той е от хората, на които ако им подадеш не помня вече какво, току ти заръфат нещо друго. Неведнъж и дваж, както вече нееднократно съм заявявал, с големи усилия озаптявам склонността му да взема връх над мен и да се отнася към младия повелител сякаш съм му крепостен селянин.

Това, в моите очи, са съществени недостатъци.

Но има нещо, което не мога да му отрека. Около него витае магнетизъм, който успокоява и хипнотизира. Доколкото ми е известно, досега не се е сблъсквал с разярен хипопотам, но не храня и капка съмнение, че ако това стане, животното, след като срещне погледа му, ще удари спирачки, ще се търкулне по гръб и ще замърка с високо навирени лапички.

Във всеки случаи успя да усмири леля Далия, най-близкото до разярения хипопотам, за по-малко от пет секунди. Стоеше и я гледаше с почтителен поглед и въпреки че не измерих точно времето, защото нямах хронометър, за не повече от три секунди цялостното й поведение претърпя смайваща промяна! Направо се размекна пред очите ни.

— Джийвс! Да не ти е хрумнало нещо?

— Да, госпожо.

— Нима великият ти ум е прещракал както винаги в час на несгода?

— Да, госпожо.

— Джийвс — изграчи леля Далия с разтреперан глас, — съжалявам, че се държах грубо. Не бях на себе си. Трябваше веднага да се сетя, че няма да дойдеш само за да завържеш празен разговор. Кажи ми какво си намислил, Джийвс. Присъедини се към малката ни групичка мисловници и нека чуем словата ти. Наистина ли можеш да ни измъкнеш от тази тиня?

— Да, госпожо, стига някой от господата да изяви готовност да покара велосипед.

— Велосипед?

— В зеленчуковата градина под навеса на градинаря има едно колело, госпожо. Може би някой от господата ще прояви добрата воля да отскочи с него до Кингъм Манър и да вземе от господин Сепингс ключа от задната врата.

— Браво, Джийвс!

— Благодаря, госпожо.

— Прекрасно!

— Благодаря, госпожо.

— Атила! — обърна се към мен леля Далия с кротък, но нетърпящ възражение глас.

Знаех си аз. От мига, в който тези зле премислени думи се отрониха от устните на Джийвс аз разбрах, че ще бъде направено изрично усилие да бъда нарочен за жертвен агнец. Затова се стегнах и отворих уста да пищя и да ритам срещу ръжена колкото ми глас държи.

Тъкмо зовях на помощ цялото си красноречие, за да изпротестирам, че не умея да карам колело и не бих могъл да се науча за краткото време, с което разполагам, когато проклетникът за сетен път най-предумишлено ме натика в калта.

— Да, госпожо, господин Устър ще се справи превъзходно със задачата. Той е отличен колоездач. Нееднократно е изтъквал пред мен триумфите си зад кормилото.

Не е вярно. Никога не съм изтъквал нищо подобно. Чудовищно е как могат да се изопачат хорските думи. Просто веднъж в Ню Йорк, съвсем между другото, както гледахме шестдневната колоездачна обиколка, споделих с него като любопитен факт, че когато бях четиринайсетгодишен и прекарвах ваканцията си при един викарий, натоварен с непосилната задача да налее латинския в главата ми, спечелих състезанието по колоездене на момчетата от местния Църковен хор.

Нещо твърде различно от фукни относно триумфи зад кормилото.

Все пак Джийвс е светски човек и би трябвало да знае, че тези селски състезания в никой случай не са от най-оспорваните. И ако не греша, специално наблегнах на факта, че тръгнах с преднина от половин обиколка и че всепризнатият фаворит Уили Пънтинг, за когото състезанието трябваше да е фасулска работа, бе принуден да се оттегли от участие, задето бе задигнал колелото на батко си, без да го пита, а въпросният батко се появи точно когато гръмна стартовият пищов, перна му един по ухото и го повлече за другото нанякъде, с което го извади от играта. А от начина, по който Джийвс се изрази, човек оставаше с впечатлението, че съм от ония с жълтите фланелки, дето се огъват под бремето на медалите и красят илюстрованите издания по случай успешния си пробег от Хайд Парк Корнър до Глазгоу за петдесет и седем секунди.

И понеже сякаш нещата не бяха достатъчно закъсали, Тъпи също се почувства задължен да налее масло в огъня.