П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

По правило обичам да е шумничко. Спомням си как Коко Потър-Пърбрайт донесе една вечер в „Търтеите“ полицейско кречетало и го развъртя зад стола ми, а аз само се облегнах морно назад и притворих очи с блажената усмивка на човек, разположил се в оперна ложа. Същото се случи и в деня на Гай Фокс 21 21 Гай Фокс (1570–1606) — английски конспиратор, ръководител на Барутния заговор срещу крал Джеймс I и членовете на двете камари на Парламента. Арестуван на 4 ноември 1606 година и екзекутиран. Събитието и до днес се празнува в Англия, като всяка година на 5 ноември се палят огньове и фойерверки и се изгаря чучелото на Гай Фокс. — Б.пр. , когато младият Томас, синът на леля Агата, хвърли запалена клечка кибрит в сандъка с фойерверките, за да видел какво щяло да стане.

Но пожарната камбана на Бринкли Корт ми дойде множко. Ударих я пет-шест пъти и с чувство за преизпълнен дълг изприпках на ливадата пред къщата да видя какво съм постигнал.

Бринкли Корт не ме разочарова. Един-единствен поглед бе достатъчен да ме убеди, че изпълнението ми се радва на пълна зала. Догдето стигаше взорът, се забелязваше ту чичо Том в цикламен халат, ту леля Далия в познатото вече синьо и жълто. Взорът не пропускаше да погали също така Анатол, Тъпи, Гъси, Анджела, Басет и Джийвс в споменатия ред. Всички бяха в пълна наличност.

Но това, което не пропусна тутакси да ме разтревожи, бе пълната липса на всякаква спасителна дейност.

Бях се надявал, естествено, да видя Тъпи, загрижено надвесен над Анджела в единия ъгъл на градината, а Гъси да вее кърпа над лицето на припадналата Басет в другия. Вместо това Басет участваше в групата, състояща се от леля Далия и чичо Том, очевидно отдадена на опити да накара Анатол да свали кръвното, докато Анджела и Гъси се облягаха съответно с ядосано изражение на слънчевия часовник и седяха на тревата, потривайки ожулен пищял. Тъпи пък нервно се разхождаше нагоре-надолу по пътеката, сам-самичък.

Не можете да отречете — необнадеждаваща гледка. Призовах с властен жест Джийвс.

— Е, Джийвс?

— Моля, сър?

Изгледах го сурово.

Хич не ми съркай, Джийвс. Огледай се наоколо. Виж със собствените си очи. Замисълът ти се провали с бум и тряс.

— Несъмнено личи, че обстоятелствата не са се стекли изцяло както предвиждахме, сър.

— Ние ли предвиждахме?

— Както предвиждах, сър.

— Това е по-близо до истината. Не ти ли казах, че ще претърпиш провал?

— Помня, че огласихте известни съмнения, сър.

— Не се изразяваш точно, Джийвс. От самото начало нямах капчица вяра в тая работа. Когато за първи път ми заговори за нея, заявих, че е скапана и ето че излязох прав. Не те обвинявам, Джийвс. Не си виновен, задето си изкълчил мозъка си. Но след този случай, прости ми, ако наранявам чувствата ти, няма да ти позволя да се занимаеш дори с най-елементарния проблем. Най-добре да сме откровени, нали, Джийвс? По-човечно е да сме искрени и прями.

— Разбира се, сър.

— Нека заиграе хирургическият скалпел, нали така? Да изрежем тумора из основи.

— Прав сте, сър.

— Смятам, че…

— Извинете, ако ви прекъсвам, сър, но се боя, че госпожа Травърс се опитва да привлече вниманието ви.

В същия миг оглушителното „Ей, ти!“, което би могла да произведе само любимата роднина, ме увери, че опасенията му са основателни.

— Атила, би ли дошъл за малко? — проехтя добре познатият, а при известни обстоятелства и многообичан глас, и аз се подчиних.

Не твърдя, че пристъпих уверено и спокойно. За първи път бавно взе да ми щуква, че не бях подготвил дори що-годе приемливо обяснение в защита на съмнителното си деяние в такъв безбожен час, а съм чувал леля Далия да се произнася твърде либерално по повод на далеч по-несъществени предизвикателства.

Тя обаче не проявяваше никакви признаци на склонност към насилие. По-скоро бе в плен на смръзнато спокойствие, ако разбирате какво искам да кажа. Пред очите ми стоеше една изтерзана жена.

— Е, Бърти, миличък — започна тя. — Ето ни тук.

— Има нещо такова — предпазливо откликнах аз.

— Нали никой не липсва?

— Мисля, че не.

— Прекрасно. Толкова е здравословно да дишаме чист въздух, вместо да хъркаме в леглата. Тъкмо се бях унесла, когато ти изпълни номера с камбаната. Нали ти я удари, сладък мой?

— Да, наистина аз ударих камбаната.

— Имаше ли някаква особена причина или просто мимолетна прищявка?

— Стори ми се, че има пожар.

— И кое именно събуди у теб подобно впечатление, радост моя?