П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

Разбрах го добре. В живота има достатъчно тъга и без Гъси Финк-Нотъл да се разхожда по света с моряшки ботуши.

— И вдъхна ли ти смелост?

— Ако трябва, Бърти, приятелю, да бъда пределно откровен… не.

Разтърси ме вълна на съчувствие. В края на краищата, макар че през последните години връзката ни бе позакърняла, ние с този човек едно време се замеряхме с мастилени топчета.

— Гъси — казах аз, — вслушай се в съвета на един стар приятел и не припарвай и на миля до този бал.

— Но това е последният ми шанс да я видя. Утре тя заминава при някакви хора в провинцията. Освен това човек никога не знае.

— Какво не знае?

— Дали от тази идея на Джийвс няма да изскочи заек. Вярно, че сега се чувствам като последен глупак, но кой може да каже дали това усещане няма да премине, когато се смеся с маскираната тълпа. Имах подобно преживяване като дете, една година по Коледа. Облякоха ме като зайче и срамът ми бе неописуем. Когато обаче на празненството се видях накачулен от дузина деца в костюми, по-отблъскващи дори от моя, аз усетих изумителен прилив на самочувствие, от сърце се включих в забавите и така сладко си хапнах, че после си изповръщах червата в таксито. Та мисълта ми е следната: човек не знае, докато преценява хладнокръвно отстрани.

Претеглих думите му. Илюзорен оптимизъм, разбира се.

— Не може да се отрече освен това, че в основата си логиката на Джийвс е непоклатима — продължи клетникът. — Бойкият Мефистофелски костюм може внезапно да ме преобрази. Цветовете играят голяма роля. Виж тритоните. През любовния период мъжкият придобива великолепна ярка окраска. Тя много му помага.

— Но ти не си тритон.

— Де да бях. Знаеш ли, Бърти, как мъжкият тритон прави предложението си? Просто застава пред женската, вибрира с опашка и извива тялото си в дъга. Че аз това го мога със завързани очи. Не, ако бях тритон, изобщо нямаше да се оплаквам.

— Но ако беше тритон, Мадлин Басет нямаше да те погледне. Или поне с очите на любовта.

— Щеше, ако беше женски тритон.

— Но тя не е.

— Ами ако беше?

— Ако беше, ти нямаше да си влюбен в нея.

— Щях, ако бях мъжки тритон.

Едно леко пулсиране в слепоочията ми подсказа, че разговорът е достигнал пределната точка на насищане.

— Добре де, няма значение — казах. — Ако вземем само безспорните факти и изключим разните въображаеми ситуации с вибриращи опашки, изпъква необоримият довод, че ти си приел покана да се явиш на бал с маски. И ти казвам с по-богатия си опит в маскени балове, Гъси, че няма да се забавляваш.

— Аз не съм тръгнал да се забавлявам.

— На твое място изобщо не бих отишъл.

— Не мога да не отида. Казах ти вече — утре тя заминава за провинцията.

Предадох се.

— Тъй да бъде — казах. — Постъпи както си решил… Да, Джийвс?

— Таксито на господин Финк-Нотъл, сър.

— А? Таксито?… Таксито ти, Гъси.

— О, таксито? Да, добре. Разбира се, да, точно така… Благодаря ти, Джийвс… Е, хайде, довиждане, Бърти.

И като ми се усмихна вяло като римски гладиатор на императора преди да излезе на арената, Гъси запреплита крака навън. А аз се обърнах към Джийвс. Сега бе моментът да го поставя на мястото му и аз по никой начин нямаше да го изпусна. Само дето не знаех как да започна. Макар да бях твърдо решен да му натрия носа, все пак не исках да съм прекомерно жесток. Дори когато показваме желязната си ръка, ние Устърови държим тонът да остане дружелюбен.

След кратък размисъл обаче си рекох, че усукването не води до нищо.

— Джийвс, мога ли да говоря откровено? — попитах аз.

— Разбира се, сър.

— Но ще кажа нещо, което може да те засегне.

— Изключено, сър.

— Добре тогава. Говорих с господин Финк-Нотъл и той ми разказа за този твой мефистофелевски план.

— Да, сър?

— Нека сме наясно. Ако правилно разбирам логиката ти, ти смяташ, че подстрекаван от своята усуканост в плътно прилепнало пурпурно трико, господин Финк-Нотъл ще завибрира с опашка и ще се задейства с гръм и трясък, щом срещне обекта на своето въжделение.

— Поддържам мнението, сър, че ще загуби много от природната си плахост.

— Не съм съгласен с теб, Джийвс.

— Така ли, сър?

— Така. Всъщност, казано без заобикалки, смятам, че от всички малоумни идеи, които съм чувал, тази е върхът. Няма да даде резултат. Никаква надежда. Само ще подложиш господин Финк-Нотъл на неизброимите ужаси на един бал с маски за тоз, дето духа. И подобно нещо не се случва за пръв път. Ще бъда напълно откровен, Джийвс: често съм забелязвал у теб една тенденция, една склонност да правиш нещата прекалено компле… как му се викаше?