П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

Не мислете обаче, че немеех от красотата й. Мадлин безспорно ловеше окото с една такава оклюмана, русокоса и влажноока хубост, но не бих казал, че като я видиш, и дъхът ти секва.

Не, причината за описания речеви срив у човек, който иначе го бива да си бъбри с противния пол, бе нейната умствена нагласа. Не искам несправедливо да обиждам никого, затова няма да се ангажирам категорично с твърдението, че пише стихове, но начинът, по който разговаряше, несъмнено би събудил подобно подозрение. Защото ако някое момиче изневиделица ви запита не ви ли се струва понякога, че звездите са венче от маргаритки на Дядо Боже, това неволно навежда на определени мисли.

Така че, що се отнася до сливане на нейната душа с моята, за това и дума не можеше да става. Но Гъси бе друга работа. Това, което мен ме панираше, а именно фактът, че момичето явно бе фрашкано до сливиците с идеали, чувствителност и какво ли не, съвсем не бе препятствие за него. Гъси винаги си е бил заблеян и тъжовен — човек не се затваря на село и не посвещава живота си на тритони, ако не е такъв — и не виждах причини защо двамата с Басет да не си загукат като две гургулици, стига той да намереше начин да излее пред нея парещите на езика браконасърчителни слова.

— Тя е тъкмо момиче за него — заключих аз.

— Радвам се да го чуя, сър.

— И той е по поръчка за нея. Това е добро дело и трябва да се действа, без да се пестят усилия. Напрегни се до последния нерв, Джийвс.

— Чудесно, сър — отвърна честният човек. — Ще се заема с проблема незабавно.

До този момент, както и вие несъмнено ще се съгласите, сред Устър и Джийвс цареше завидна хармония — лек дружески разговор между работодател и служител, всичко по мед и мляко. Но със съжаление съм принуден да отбележа, че в този момент настъпи неприятна засечка. Атмосферата внезапно се промени, накупчиха се буреносни облаци и преди да усетим какво става, раздиращият звук на дисхармонията изскочи на сцената. Това и друг път се е случвало в дома на Устър. Първата подсказка, че нещата отиват към нажежаване, бе едно изпълнено с болка и неодобрение покашлюване. Защото трябва да обясня, че докато се разменяха горните слова, аз, вече избърсал телосложението, се обличах, без да бързам, като надявах ту чорап, ту обувка и така постепенно преминавах към фланелката, ризата, вратовръзката и вечерното сако, а Джийвс беше коленичил на пода и разопаковаше нещата ми.

Сега той се изправи с нещо бяло в ръце и аз безпогрешно разбрах, че е настъпила поредната домашна криза, още един злостен сблъсък на две силни мъжки воли. Разбрах също, че ако Бъртрам не отстои правата си, подстрекаван от спомена за войнствените си прадеди, може като нищо да му стъпят на врата.

Ако сте ходили в Кан това лято, несъмнено си спомняте, че всеки мъж с претенции да е животът и душата на компанията се явяваше в Казиното с обичайните вечерни панталони, върху които задължително надяваше късо бяло сако с бронзови копчета. От мига, в който се качих на Синия влак на гарата в Кан, не бях престанал да се питам тревожно как ли Джийвс ще приеме моето.

Защото по въпроса за вечерното облекло Джийвс е реакционер и консерватор. И по-рано бях имал проблеми с него по повод едни ризи без колосани нагръдници. И макар че тези къси бели сака, както споменах, бяха писъкът на модата — tout ce qu’il y a de chic — на Лазурния бряг, никога не бях крил от себе си, дори докато се разхождах из Казино Палм Бийч, облечен в сакото, което незабавно бях закупил, че при завръщането ми може да си имам неприятности.

Приготвих се да бъда твърд и неотстъпчив.

— Да, Джийвс? — казах. И макар гласът ми да бе учтив, един страничен наблюдател, който би могъл да зърне очите ми, щеше да забележи в тях стоманен блясък. Никой не уважава повече от мен интелекта на Джийвс, но тази негова склонност да диктува на ръката, която го храни, трябва да бъде пресечена. Това сако ми беше много скъпо на сърцето и аз бях непоколебимо готов да се боря за него с всичкия плам на моя далечен предтеча рицаря Сьор дьо Востер в битката при Ажанкур 2 2 Село в северозападна Франция, където на 25 октомври 1415 г. се разиграва решаващата битка в Стогодишната война и английските войски разгромяват френските. — Б.р. .

— Да, Джийвс? — казах аз. — Нещо смущава ли те, Джийвс?

— Боя се, че при отпътуването си от Кан неволно сте взели в багажа си дреха, принадлежаща на друг джентълмен, сър.

Аз засилих огъня под стоманата в погледа.

— Не, Джийвс — отвърнах с равен тон, — въпросната вещ е моя, купих си я там.