П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

Така че умът ми не го побираше какво би могло да го подмами в големия град. Бях готов да се обзаложа, че докато не се изчерпят запасите от тритони до последния екземпляр, нищо не би могло да го помръдне от онова село.

— Сигурен ли си?

— Да, сър.

— И не си сбъркал името? Финк-Нотъл?

— Да, сър.

— Направо ме застреля. Сигурно от пет години кракът му не е стъпвал тук. Той дори не крие, че му се повръща само като чуе за Лондон. Не е помръдвал от прованса, плътно обкръжен от тритони.

— Моля, сър?

— Тритони, Джийвс, тритони. Господин Финк-Нотъл има силно изразен тритонов комплекс. Сигурно си чувал за тази ситна гущероподобна фауна, дето се стрелка напред-назад из езерата.

— О, да, сър. Водните представители на семейство Salamandridae , които съставляват вида Molge .

— Щом казваш. Та Гъси, откакто го помня, е техен роб. Още в училище ги развъждаше.

— Младите джентълмени са склонни на подобни постъпки, сър.

— Държеше ги в специални аквариуми в стаята си и вътре смърдеше, та се не траеше. Сигурно още тогава сме можели да предвидим какъв ще е краят, но нали ги знаеш момчетата. Не се интересуват един от друг, погълнати от собствените си важни работи. Та ние така и не обърнахме по-сериозно внимание на странната извратеност в характера на Гъси. Пат-чат си разменяхме по някоя небрежна приказка, че свят голям — хора всякакви и толкоз. Лесно можеш да се досетиш какви се оказаха последиците. Злото проникна много надълбоко.

— Наистина ли, сър?

— Абсолютно, Джийвс. Копнежът по тритоните пусна дълбоки корени. Те го обладаха изцяло. Когато достигна мъжка зрялост, той се заби в най-затънтената провинция и изцяло посвети живота си на тези безмълвни твари. Сигурно дълго време се е залъгвал, че може с тях и без тях, докато в един момент е установил — уви, твърде късно, — че се е пристрастил безвъзвратно.

— Често става така, сър.

— Да, Джийвс, прав си. Така или иначе, той от пет години обитава това селце в Линкълншир като заклет отшелник, отбягва себеподобните си, сменя водата в аквариума и отказва да се срещне с жива душа. Затова бях тъй шашардисан, когато ми каза, че ненадейно е изплувал на повърхността. Още не мога да повярвам. Склонен съм да допусна, че има някаква грешка и лицето, появило се тук, е друга разновидност на Финк-Нотлите. Младият мъж, когото аз познавам, носи очила с рогови рамки, а откъм фасадата е като недоизкормена риба. Как се връзват тези данни с твоя посетител?

— Младият джентълмен, който дойде да ви търси, сър, носеше очила с рогови рамки.

— А мязаше ли на нещо, сервирано в продълговата чиния?

— Не изключвам смътна асоциация с някои водни видове, сър.

— Значи е Гъси. Но какво, за Бога, го е довело в Лондон?

— В състояние съм да предоставя обяснение, сър. Господин Финк-Нотъл ми довери своите основания за посещението си в столицата. Дошъл е заради младата дама, която е тук.

— Младата дама?

— Да, сър.

— Да не вземеш да кажеш сега, че е влюбен?

— Да, сър.

— Е не, не мога! Това вече ме разнищи. Джийвс, аз съм сразен.

И изобщо не преувеличавах. Защото шегата си е шега, но всичко си има граници.

Тук почувствах как гигантският ми ум се насочва към друг аспект на тази загадъчна афера. Дори ако допуснем, че е възможно Гъси Финк-Нотъл, в разрез с всички закони на логиката, да се е влюбил, все пак каква е тази противоестествена привързаност към апартамента ми? Всеки в подобен случай се нуждае от приятел, но не виждах какво би го накарало да се спре тъкмо на мен. Да каже човек, че сме дружки неразделни, не сме. Е, на времето като деца често общувахме, но от две години и картичка не ми е писал.

Споделих всичко това с Джийвс:

— Странна ми се вижда тая работа — дето идва при мен. Но щом като е дошъл, добре дошъл. Няма да спорим. Сигурно много му е докривяло на клетника, като е разбрал, че ме няма.

— Не, сър. Целта на посещението на господин Финк-Нотъл не беше да се срещне с вас, сър.

— Я се стегни, Джийвс. Нали току-що каза, че точно това е правил, и то с усърдна настойчивост.

— Нееднократните му посещения бяха продиктувани от необходимостта да контактува с мен, сър.

— С теб?! Аз пък да не знам, че се познавате.

— Не бях имал това удоволствие, сър, но доколкото разбрах, господин Сипърли, с когото господин Финк-Нотъл бил състудент, го посъветвал да повери делата си в моите ръце.

Тайната се разбули. Най-сетне ми просветна. Както знаете, сред ценителите Джийвс отдавна има непоклатима репутация на незаменим съветник. Затова първата работа на всеки мой познат, установил, че е затънал в смрадлива тиня, е да доприпка вкъщи и да му ревне на рамото. А щом Джийвс измъкне субект „A“ от някоя беда, същият без много да се мае насочва към него обект „B“, който на свой ред му праща „C“. Тъй стават нещата на тоя свят. Връзките преди всичко.