П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

Ето как набъбва клиентелата на консултанти като Джийвс. Помня, че старият ми приятел Сипи беше впечатлен до дън душа от резултатите, които Джийвс постигна навремето, когато правеше опити (Сипи, не Джийвс) да се сгоди за Елизабет Мун. Така че нищо чудно да е посъветвал Гъси да тича право при него (Джийвс, не Сипи). По-скоро щях да се чудя на обратното.

— О, значи работиш по неговия случай?

— Да, сър.

— Сега вече загрях. Какво е закъсал Гъси?

— Колкото и да е невероятно, сър, неприятностите на господин Финк-Нотъл са от идентично естество като тези на господин Сипърли от времето, когато правеше безуспешни опити да се сгоди за госпожица Мун. Вие несъмнено си спомняте несгодите на господин Сипърли, сър. Въпреки дълбочината на своята привързаност към госпожица Мун, той страдаше от не по-малко дълбоко вкоренена стеснителност, която възпрепятстваше опитите му да облече в словесна форма своите чувства.

Кимнах.

— Помня. Да, случаят Сипърли е още свеж в съзнанието ми. Не можеше да намери в себе си сили да застане на старта. Ярко изразени симптоми на малодушие. Нима и Гъси е същото мекотело?

— Да, сър. Смелостта му изневерявала при всеки опит да формулира предложение за женитба.

— От друга страна, ако държи това момиче да му стане съпруга, редно е по някакъв начин да го уведоми за намеренията си. Елементарната учтивост го изисква.

— Точно така, сър.

Аз се позамислих.

— Нищо чудно, че му идва нанагорно. За всичко е виновен начинът му на живот.

— Да, сър.

— Сигурно от години не е приказвал с момиче. Какъв хубав урок е това за всички нас, Джийвс: да не се затваряме в провинциални имения и да не съзерцаваме по цял ден стъклени аквариуми. Подобно поведение убива в нас силния и властен мъж. В този живот всеки трябва да направи своя избор. Или се затваряш в голяма къща на село и не откъсваш очи от тритоните, или си неотразим покорител на женски сърца. Едно от двете.

— Точно така, сър.

Отново се замислих. Връзките ми с Гъси, както споменах, бяха позакърнели, но въпреки това ме заболя за тоя несретник. Такъв съм си, когато става дума за приятел, бил той близък или далече на село. Боли ме, когато се подхлъзне на динените кори на Живота. А случаят с Гъси явно бе от динен по-динен.

Върнах се мислено към последната ни среща. Оттогава трябва да имаше две години. Обикалях напред-назад с колата, та се отбих за малко да го видя. Покани ме на обяд, но направо ми секна апетита, когато домъкна на масата две зелени гадинки с крачка и през цялото време им гукаше като родна майка. Накрая едното изчезна в салатата и повече не можа да го намери. Когато тази картина се възстанови пред погледа ми до последната гнъсна подробност, не се изпълних с особена увереност в способностите на клетото магаре да спечели нечии чувства. Особено ако си е набелязал за жертва някое от днешните нахакани момичета, дето са целите в червило и се зверят с невъзмутим и саркастичен поглед. Какъвто вероятно беше случаят.

— Кажи ми, Джийвс — запитах аз, готов да чуя най-лошото, — що за момиче е Гъсевата изгора?

— Не познавам от първа ръка младата дама, сър, но господин Финк-Нотъл се изказа твърде красноречиво за многобройните й добродетели.

— Значи те е оставил с впечатлението, че си пада по нея?

— Да, сър.

— Спомена ли името й? Може да я познавам.

— Госпожица Басет, сър. Госпожица Мадлин Басет.

— Какво?!

— Да, сър.

Останах като гръмнат.

— Стига бе! Да не повярва човек. Светът е малък и туй то!

— Младата дама ваша позната ли е, сър?

— И още как. Камък ми падна от сърцето, Джийвс. При това положение историята току-виж имала щастлив завършек.

— Наистина ли, сър?

— И още как. Признавам, че до този момент изпитвах дълбоки съмнения относно шансовете на горкия Гъси да убеди коя да е стара мома от коя да е енория да се разходи подръка с него по пътеката към олтара. Не можеш да отречеш, че той не е момински блян.

— Може би има нещо вярно в думите ви, сър.

— Клеопатра не би си паднала по него.

— Може би не, сър.

— Съмнявам се, също, че би замаял главите на женския персонал на Холивуд.

— Едва ли, сър.

— Но щом като обектът на неговите въжделения е госпожица Басет… е, Джийвс, на хоризонта проблясва слаб лъч на надежда. Момиче като Мадлин би приело с възторг около нея да се навърта до края на жизнения й път не друг, а Гъси Финк-Нотъл.

С въпросната Басет, трябва да обясня, често си общувах в Кан. Двете с Анджела бяха завързали едно от онези свръхгъсти приятелства, каквито момичетата са склонни да завързват, та общо взето крачка не можех да направя, без да се препъна в нея. А най-потискащото беше, че колкото повече се срещахме, толкова повече не намирах какво да й кажа. Има такива момичета, които действат вцепеняващо на речевите дадености. Нещо у тях парализира гласните струни и свежда мозъка до състояние на скашкан карфиол. Та и аз така с въпросната Басет, и то до такава степен, че нерядко Бъртрам Устър бе в състояние само да си оправя неловко вратовръзката, да пристъпва от крак на крак и да издава тъжни, нечленоразделни звуци. Ето защо когато тя си тръгна две седмици преди нас, можех само да си повтарям, че е трябвало да го стори много по-рано.