П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— Е, Гъси, прокаженико — рекох аз, — чувам за теб разни работи.

— А?

— Джийвс ми разказа всичко.

Той не остана възхитен. Човек не може да е сигурен, естествено, когато събеседникът му се е окопал зад Мефистофелска брада, но май се поизчерви.

— Защо му трябва на Джийвс да ходи и да дрънка из целия град? Работата уж беше поверителна.

Не можех да допусна такъв тон.

— Да споделиш с младия си господар актуални клюки не може да се опише като дрънкане из целия град — упрекнах го аз. — Тъй или иначе, аз знам всичко. — И в желанието си да го поободря и насърча, премълчах личното си мнение, че въпросното момиче е лигава напаст, и добавих: — Бих искал да започна с това, че Мадлин Басет е очарователно създание. Тъкмо за теб.

— Че ти познаваш ли я?

— Разбира се. Но не проумявам как вие двамата изобщо сте се засекли. Къде се запознахте?

— Тя беше на гости у едни мои съседи в Линкълншир по-миналата седмица.

— Въпреки това. Не знаех, че ходиш на гости у съседи.

— Не ходя. Срещнах я, докато разхождаше кучето си. Беше му влязъл трън в лапата и тя се опитваше да го извади, а то й се озъби. Аз, естествено, се притекох на помощ.

— И извади тръна?

— Да.

— И се влюби от пръв поглед?

— Да.

— Но, дявол да го вземе, при такова чудесно начало, защо незабавно не се обясни?

— Не ми стискаше.

— Какво се случи?

— Поговорихме си.

— За какво?

— Ами за птички.

— Птички? Какви птички?

— Каквито се навъртаха наоколо. И за гледката и други такива неща. Тя каза, че ще ходи в Лондон и ме покани да й се обадя, ако и аз отида.

— И след това дори не и стисна многозначително ръката?

— Разбира се, че не.

Е, при това положение нямаше какво повече да си кажем. Ако човек не може да действа дори когато му поднесат всичко на тепсия, случаят е безнадежден. Въпреки това аз си повторих наум, че ние с този вързаняк сме седели на един чин.

— Добре де — рекох, — ще видим какво може да се направи. Нищо чудно хоризонтът да се проясни. Във всеки случай сигурно ще ти е приятно да научиш, че аз стоя зад теб в това начинание. Бърти Устър играе в твоя отбор, Гъси.

— Благодаря ти, Бърти. А също и Джийвс, разбира се, което е истински важно в случая.

Няма да скрия, че трепнах и се навъсих. Едва ли е искал да ме наскърби, но нетактичните му думи ми подействаха като коприва върху оголени нерви. Не са малко тези, които не пропускат да ме жилнат, като ми дадат да разбера, че според тях Бъртрам Устър е последна грижа и единственият мозък в къщата е на Джийвс.

Това ми ходи по нервите.

Тази вечер ми се разходи по нервите повече от друг път, защото и без това вече ми беше писнало от Джийвс. Заради бялото сако. Вярно, че го принудих да отстъпи, като го сразих със спокойната си вътрешна сила, но все още бях разстроен, задето изобщо го направи на въпрос.

— И какви действия е предприел? — попитах хладно.

— Доста мисли по въпроса.

— Мисли значи?

— Именно по негов съвет отивам на тези танци.

— Защо?

— Мадлин ще бъде там. Всъщност тя ми изпрати поканата. И Джийвс прецени…

— А защо не като Пиеро? — зачекнах въпроса, който от самото начало ми беше на езика. — Защо това отклонение от славната изпитана традиция?

— Той изрично настоя да отида като Мефистофел.

Аз подскочих.

— А, това ли било? Значи той изрично препоръча този конкретен костюм?

— Да.

— Ха!

— Ъ?

— Нищо. Казах само „Ха!“

И ще ви кажа защо. Значи от една страна, Джийвс гърми й трещи по повод едно крайно семпло бяло сако — дреха, която е не само шик, както казват французите, ами дори е твърде консервативна, докато в същото време, без дори да си поеме дъх, подкокоросва Гъси Финк-Нотъл да обезобразява лондонския пейзаж с алено, плътно прилепнало трико.

— Какви са му възраженията срещу Пиеро?

— Не мисля, че се противопоставя на Пиеротата като такива. Но за моя случай прецени, че Пиеро няма да свърши работа.

— Не схващам логиката.

— Според него костюмът на Пиеро, макар и галещ окото, не притежава властния авторитет на Мефистофел.

— Все още не разбирам.

— Ами каза, че било на въпрос на психология.

Беше време, когато подобна забележка можеше да ме стъписа. Но дългото съжителство с Джийвс значително бе обогатило речника ми. Той винаги си е падал по психологията на индивида и сега вече мога да следвам мисълта му неотлъчно, ако измъкне някой термин от торбата със запасите.

— О, психология, значи?

— Да, Джийвс вярва в моралното въздействие на облеклото. Според него един дързък костюм като този може да ми вдъхне смелост. Каза, че Пиратски главатар би свършил същата работа. Всъщност първото му предложение беше Пиратски главатар, но аз възразих заради ботушите.