П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— И сте я обличали, сър?

— Всяка вечер.

— Но нали не възнамерявате да я носите и в Англия, сър?

Разбрах, че най-сетне сме се добрали до сърцевината на проблема.

— Възнамерявам, Джийвс.

— Но, сър…

— Да, Джийвс?

— Крайно неподходяща е, сър.

— Не съм съгласен, Джийвс. Очаквам това сако да пожъне невиждан успех. Възнамерявам да се покажа в него утре на рождения ден на Понго Туисълтън и съм убеден, че ефектът ще бъде един несекващ писък на възторг. Край на всички спорове, Джийвс. Никакво по-нататъшно обсъждане. Каквито и нелепи възражения да си си втълпил срещу него, аз ще облека именно това сако.

— Много добре, сър.

Той продължи да разопакова. Аз не казах нищо повече по въпроса. Бях удържал победата, а ние Устърови не злорадстваме над поваления противник. Не след дълго, с вече довършен тоалет, приветливо се сбогувах с него и, бидейки в щедро разположение на духа, подхвърлих, че ще вечерям навън, така че защо той не си вземе свободна вечер и не отиде да гледа някой поучителен филм. Един вид маслинова клонка, ако разбирате какво искам да кажа. Не пролича обаче предложението да му направи особено впечатление.

— Благодаря ви, сър, ще остана у дома.

Изгледах го проницателно.

— Това сръдня ли е, Джийвс?

— Не, сър, налага ми се да остана тук. Господин Финк-Нотъл ме уведоми, че ще намине тази вечер.

— О, Гъси ще идва значи? Предай му тогава поздрави от мен.

— Непременно, сър.

— С уиски и сода и т.н.

— Непременно, сър.

— Чудесно тогава, Джийвс.

След което се отправих към „Търтеите“. Там се натъкнах на Понго Туисълтън и той толкова дълго говори за предстоящото парти, което щеше да дава и за което до мен вече бяха достигнали добри вести от моите осведомители, че се прибрах чак към единайсет.

Още щом отворих вратата, чух гласове откъм гостната, а щом влязох вътре, установих, че те са на Джийвс и Дявола. Или поне това бе първото ми впечатление. По-внимателен оглед разкри, че става дума за Гъси Финк-Нотъл, издокаран като Мефистофел.

— Здрасти, Гъси — поздравих аз.

Макар че с нищо не се издадох, бях бая озадачен. Но от друга страна, гледката пред мен би озадачила всекиго. Защото този Финк-Нотъл — такъв, какъвто си го спомнях — беше от онези свенливи, затворени смотаняци, които се раздрусват като трепетлики, ако ги поканят на най-обикновено следобедно гости в дома на енорийския свещеник. И въпреки това, ето го — ако човек можеше да повярва на сетивата си — готов да вземе участие в бал с маски — форма на развлечение, която има мрачната слава да бъде тежко и сложно изпитание дори за най-коравите.

И забележете — щеше да се яви на маскен бал не като всеки благовъзпитан англичанин в костюм на Пиеро, а като Мефистофел, което включва, както едва ли е нужно да пояснявам, не само яркочервено плътно прилепващо по тялото трико, но и доста неестетична на вид изкуствена брада. Признайте, че недоумението ми бе напълно оправдано. Човек обаче не трябва да издава чувствата си и аз не проявих никакво вулгарно учудване, а, както вече казах, го поздравих непринудено и с любезно безгрижие.

Той се озъби през мъхестата флора — доста гузно, струва ми се.

— О, здрасти, Бърти.

— Отдавна не съм те виждал. Ще пийнеш ли глътка?

— Не, благодаря. Трябва да тръгвам след минутка. Просто се отбих да питам Джийвс как му се виждам. Как изглеждам, Бърти?

Отговорът на този въпрос, разбира се, беше „отвратително“. Но ние Устърови сме хора тактични и имаме силно развито чувство за дълга на един домакин. Никога не казваме на стари приятели под покрива си, че видът им причинява страдание на сетивата. Отклоних въпроса.

— Чувам, че си в Лондон — подхвърлих небрежно.

— О, да.

— Май от години не си идвал.

— О, да.

— А сега си тръгнал да се забавляваш.

Той трепна. Чак сега забелязах, че видът му е като на подгонен заек.

— Да се забавлявам?

— Не отиваш ли с такава цел на тази веселба?

— Е, дано мине добре — каза той глухо. — И изобщо май трябва да тръгвам. Тая работа почва към единайсет. Казах на таксито да ме чака… Джийвс, би ли погледнал дали е отвън.

— Да, сър.

След като вратата се затвори подир Джийвс, настъпи неловка пауза. Някаква натегнатост. Налях си чаша, а в това време Гъси, който умре да се самоизмъчва, се съзерцаваше в огледалото. Накрая реших, че ще е най-добре да го известя, че съм в течение на делата му. Току-виж му олекнало, ако се довери на съчувстваща душа с богат житейски опит. Забелязал съм, че хората, мръднали от любов, се нуждаят най-вече от състрадателен слушател.