П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— Наясно си с методите ми, Джийвс. Приложи ги. А ти самият посвети ли време на проблема? — запитах аз, след като се вмъкнах в ризата и се заех да оправям вратовръзката.

— О, да, сър. Винаги съм бил привързан към госпожица Анджела и за мен би било изключително приятно да мога да й бъда от полза.

— Похвално. Предполагам обаче, че нищо не си измътил.

— Не бих казал, сър. Усилията ми бяха възнаградени с хрумване.

— И какво беше то?

— Допуснах, че сдобряване между господин Глосъп и госпожица Анджела би могло да се постигне чрез въздействие върху онзи инстинкт, който подтиква младите джентълмени при възникване на опасност да се втурват на помощ на…

Наложи се да пусна вратовръзката, за да вдигна ръка. Бях шокиран.

— Само не ми казвай, че си паднал до нивото на изтъркания номер със спасяване на любимата от удавяне? Не спираш да ме изненадваш, Джийвс. Изпълваш ме с почуда и болка. Говорих с леля Далия и тя с крайно презрение изрази предположението, че ще метна Анджела в езерото, а сетне ще бутна вътре и Тъпи с цел да я измъкне. Аз обаче й дадох недвусмислено да разбере, че подобно предположение е оскърбление за моята интелигентност. И ето че сега, ако думите ти наистина крият онзи смисъл, който прочитам в тях, ти замисляш тъкмо такъв печен-недопечен сценарий. Недей така, Джийвс.

— Не, сър. Не е същият. Но ми дойде наум, докато се разхождах из имението и минавах покрай сградата, където виси камбаната за тревога в случай на пожар, че една ненадейна пожарна тревога през нощта може да подтикне господин Глосъп да се опита да помогне на госпожица Анджела да се спаси.

Потреперих.

— Вятър работа, Джийвс.

— Но, сър…

— Нищо не струва, уверявам те. Да оставим тази тема.

Завърших възела в мълчание. Твърде развълнуван бях, за да мога да говоря. Знаех, разбира се, че от известно време този човек не е във форма, но изобщо не бях допускал, че вече за нищо не става. Спомних си някои от ловките му ходове от миналото и потреперих ужасѐн пред гледката на сегашната му немощ. Само крачка го делеше от тапицираната в меко килия на специализирано здравно заведение. Уви, отново старата тъжна история. Години наред мозъкът лети с шеметно превишена скорост, а после изведнъж кормилото отказва и той се разплесква в канавката.

— Излишно сложно — казах аз, като се опитвах да представя нещата във възможно най-мека светлина. — Старият ти недостатък. Толкова ли не виждаш, че е прекалено заплетено?

— Възможно е, сър, предложеният от мен план наистина да търпи подобна критика, но faute de mieux…

— Не разбирам, Джийвс.

— Френски израз, сър, означаващ „поради липса на нещо по-добро“.

Само преди миг бях чувствал към тези огризки от някогашния бляскав мислител кротка жал. Но последните думи накърниха Устърското ми самолюбие и предизвикаха жлъчен ответ.

— Отлично разбирам значението на израза faute de mieux, Джийвс. Ненапразно прекарах неотдавна два месеца сред нашите съседи галите. Освен това този конкретен израз го помня от училище. Недоумението ми бе предизвикано от това, че изобщо не може да става и дума за faute de mieux. Къде виждаш някакво faute de mieux? Не ти ли казах, че съм уредил всичко?

— Да, сър, но…

— Какво „но“?

— Ами, сър…

— Говори, Джийвс, говори. Готов съм, дори съм нетърпелив да чуя мнението ти.

— Ами, сър, ако разрешите да ви напомня, че в миналото вашите планове невинаги са се увенчавали с неизменен успех…

Настъпи тишина — доста напрегната, — през която облякох жилетката си с подчертан маниер. Заговорих едва след като нагласих токичката на гърба.

— Вярно е, Джийвс — рекох с официален тон, — че веднъж или дваж в миналото се подхлъзнах по нанадолнището. Това обаче се дължеше единствено на лош късмет.

— Наистина ли, сър?

— В настоящия случай успехът ми е гарантиран и аз ще ти кажа защо. Защото планът ми се основава на психологията на индивида.

— Наистина ли, сър?

— Джийвс, престани с това „Наистина ли, сър?“ Звучи направо като „айде, бе!“ Коригирай този си навик, Джийвс.

— Непременно, сър.

— Та ти казвах, че съм нагласил всичко. Интересува ли те да чуеш какви стъпки съм предприел?

— Много, сър.

— Слушай, тогава. Препоръчах на Тъпи тази вечер да не докосва храната.

— Моля, сър?

— Хайде сега, Джийвс, не може да не схващаш идеята ми, макар че теб самия тя никога не би споходила. Забрави ли онази телеграма, която изпратих на Гъси Финк-Нотъл с указание да отбягва колбаси и шунка? Тук случаят е същият. Отблъскването на недокоснати чинии, пълни с храна, е всепризнат признак на любовна мъка. Няма начин да не вкара заека в капана. Толкова ли не виждаш?