П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— Добре.

— Ще го направиш ли?

— Да.

— Браво!

— Разбира се, мъките ще са страховити.

Изтъкнах му лъскавата страна на медала.

— Само за малко. Довечера, когато всички си легнат, можеш да се промъкнеш долу и да нападнеш килера.

Лицето му грейна.

— Ами да! Точно така, нали?

— Сигурно ще има нещо студено.

— О, да, със сигурност ще има нещо студено — потвърди Тъпи още по-бодро. — Онзи пай с месо и бъбреци. Остана от обяд. Едно от най-добрите творения на Анатол. Това, което ме възхищава у този човек — прошепна Тъпи почтително, — това, което така страхотно ме възхищава у Анатол е, че макар да е французин, той не се ограничава само с френската кухня, както правят неговите събратя, а винаги е готов да ти стъкми и някоя хубава английска гозба, като пая с месо и бъбреци, за който споменах. Гениален пай, Бърти, и остана повече от половината. Тъкмо ще ми стигне.

— А на вечеря отблъскваш, както се разбрахме?

— И окото ми няма да трепне.

— Чудесно.

— Прекрасна идея. От най-добрите хрумвания на Джийвс. Можеш да му кажеш от мое име като го видиш, че съм му крайно признателен.

Цигарата се изплъзна измежду пръстите ми. Сякаш някой бе цапнал Бъртрам Устър през лицето с филе от акулата на Анджела.

— Да не би да мислиш, че планът, който току-що ти изложих, е на Джийвс?

— Разбира се, че е негов. Не се опитвай да ме баламосваш, Бърти. Теб подобно озарение няма да те огрее, ако ще да си ми жив и здрав още сто години.

Настъпи напрегнато мълчание, поне от моя страна. Поех въздух и се изпънах в пълен ръст, но като видях, че не ме гледа, пак се прибрах.

— Хайде, Глосъп — рекох хладно. — Време е да се обличаме за вечеря.

Скудоумните слова на Тъпи още отекваха мъчително в гръдта ми, когато се прибрах в стаята си. Те продължиха да отекват, докато се разсъбличах и дори когато, загърнат в халат, се отправих по коридора към банята.

Не би било пресилено да се каже, че бях уязвен до дън чувствителната ми душа.

Аз не съм от тези, дето си просят похвали. Обожанието на тълпите значи много малко за човек като мен. Но все пак, когато си се нагърбил с нелеката задача да помогнеш на закъсал приятел в несгоден час, доста е жегващо да видиш как признанието се отдава на личния ти прислужник, особено ако същият системно пропуска да опакова в багажа хорските бели френски сака̀.

Но след като поплясках и поцапах из порцелановата вана, спокойствието ми започна да се възвръща на трона си. Винаги съм забелязвал, че в моменти на душевна съсипия нищо не успокоява наранения дух така, както една хубава доза сапун и вода. Не че пях във ваната, но от пеенето ме делеше само един сапунен мехур.

Душевната болка, причинена от нетактичните думи, осезаемо утихна.

За това ново и по-ведро състояние на духа немалко допринесе и едно гумено пате, което открих в сапунерката — вероятно забравена собственост на невръстен гост на имението. Залисан с това и онова, аз от години не си бях играл с патета във ваната и затова със задоволство открих, че преживяването е крайно ободрително. На заинтересованите мога да спомена, че ако натиснете патето с гъбата под водата и след това рязко го пуснете, то изхвръква нагоре така забавно, че не може да не разсее и най-угрижения. Десет минути подобно занимание и аз се завърнах в спалнята си почти в обичайното за Бъртрам розово настроение.

Джийвс разстилаше върху леглото вечерните одеяния и поздрави младия господар с обичайната си вежливост.

— Добър вечер, сър.

Отвърнах в същата приветлива гама.

— Добър вечер, Джийвс.

— Надявам се, че сте пътували приятно, сър.

— Много приятно, благодаря, Джийвс. Подай ми, моля те, един-два чорапа.

Той изпълни молбата ми и аз отпочнах обличането.

— Е, Джийвс — казах, посягайки към бельото, — ето ни пак в Бринкли Корт.

— Да, сър.

— Доста гъста каша май са забъркали в това китно селско кътче.

— Да, сър.

— Разривът между Тъпи Глосъп и братовчедка ми Анджела ми се вижда доста сериозен.

— Да, сър. Мнението на прислугата клони към мрачна оценка на ситуацията.

— И несъмнено това те навежда на мисълта, че ще трябва да зарежа всичко, за да размотая кълбото.

— Да, сър.

— Грешиш, Джийвс. Държа кашата здраво под свой контрол.

— Изненадвате ме, сър.

— Знаех си, че ще те изненадам. Да, Джийвс, мислих по въпроса, докато пътувах насам, и резултатът радва окото. Току-що беседвах с господин Глосъп и всичко е уредено.

— Наистина ли, сър? Дали не бих могъл да запитам…