П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

На леля Далия, която като капак на другите си грижи трябваше да се въздържа и от храна, изобщо не й беше до лековати светски брътвежи. Що се отнася до чичо Том, който и в най-ведрите си моменти наподобява птеродактил с несподелена скръб, увътрянето с пет-десет лири и очакванията му Цивилизацията да се сгромоляса всеки момент го караха да тъне в непрогледна тъжовност. Басет безмълвно ронеше хляба на трохи, без да докосва нищо друго. Анджела бе като изсечена от гранит. Около Тъпи витаеше атмосферата на осъден убиец, който се отказва от последната закуска, преди да поеме към бесилката. Що се отнася до Гъси Финк-Нотъл, не един опитен погребален агент, подведен от вида му, би се втурнал тутакси да го балсамира.

За първи път виждах Гъси след разговора ни в моя апартамент и трябва да призная, че поведението му ме разочарова. Очаквах нещо по-свежо.

Ако си спомняте, по време на споменатия разговор той де що не се закле писмено, че му трябвало само малко селска атмосфера, за да се развихри. При все това не забелязах и намек да е влязъл дори в средна за сезона форма. Продължаваше да мяза на простреляна гъска и не ми трябваше много време, за да си изясня, че първото нещо, което трябваше да направя след като се изкопча от тази морга, бе да го дръпна настрана и здравичко да го насоля.

Ако имаше човек, силно нуждаещ се от призива на бойните фанфари, това беше въпросният Финк-Нотъл.

Но при масовото напускане на опечаленото сборище го изгубих от очи и тъй като леля Далия ме заклещи в ъгъла да играем табла, не бях в състояние веднага да се впусна по петите му. Слава Богу, след като поиграхме малко, се появи икономът и я попита дали не би поговорила с Анатол, тъй че успях да се изкопча. Десет минути по-късно, след като не успях да го открия в къщата, се заех с преораването на околността и налетях на него в градината с розите.

Той вяло душеше една роза, но щом се приближих, побърза да измъкне човката от нея.

— Е, Гъси — започнах аз.

Отправих му лъчезарна усмивка, защото винаги се придържам към тази политика при вида на старо приятелче, но вместо да ми отвърне със същото лъчезарие, той ми хвърли неприязнен поглед. Отношението му ме озадачи. Сякаш не се радваше на срещата с Бъртрам. За миг продължи да ме залива с неприязън, след което проговори:

— Ти и твоето „Е, Гъси“!

Просъска го през стиснати зъби — нещо, което по правило звучи неприветливо и аз съвсем се обърках.

— Какво искаш да кажеш с това аз и моето „Е, Гъси“?

— Възхищавам се от нахалството ти да се мотаеш наоколо с „Е, Гъси“ на уста. Повече да не съм чул никакво „Е, Гъси“ от теб, Устър. И няма какво да ми се звериш. Знаеш за какво говоря. За проклетото раздаване на награди! Изхули се по най-долен начин и ми го натресе на главата. Няма да подбирам думи. Това е постъпка на смрадлива хиена.

Както вече сте забелязали, въпреки че посветих голяма част от пътуването насам на размисли за Анджела и Тъпи, не пропуснах да отделя мисъл-две и на встъпителните си думи при срещата с Гъси. Предвиждах, че в началото ще възникнат някои временни търкания, а когато се задава труден разговор, Бъртрам Устър обича да е подготвен.

Тъй че можах да отвърна с мъжествена, обезоръжаваща откровеност. Вярно, внезапното въвеждане на темата леко ме смути, защото от стреса напоследък бях позабравил раздаването на наградите, но успях бързо да се взема в ръце и както вече казах, да отвърна с мъжествена, обезоръжаваща откровеност.

— Но, скъпи ми приятелю — заявих аз, — стори ми се, че си разбрал — това е част от общия замисъл.

Промърмори нещо по адрес на замислите ми, което не схванах напълно.

— Точно така. „Изхулване“ е крайно погрешна постановка. Да не би да си си втълпил, че самият аз не желая да раздавам награди? Ако питаш мен, нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие. Но разбрах, че благородството и великодушието ме задължават да отстъпя на заден план и да ти предоставя задачата. Осъзнах, че ти имаш по-голяма нужда от публична изява. Само не ми казвай, че това те плаши.

Гъси пресипнало избълва нещо, което за сетен път доказа, че можеш да се погребеш в дълбоката провинция и въпреки това да натрупаш богат речник. Без съмнение, човек попива едно-друго от викария, местния лекар, млекаря и т.н.

— По дяволите — продължих аз, — не разбираш ли какво ще постигнеш с това? Акциите ти ще ударят тавана. Ще стоиш на подиума — романтична, впечатляваща фигура, звездата на събитието, център на земетресението. Мадлин Басет ще си глътне езика от възторг. Ще те види в съвсем друга светлина.