П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— Мислиш ли?

— Разбира се. Тя познава Огъстъс Финк-Нотъл приятеля на тритоните. Познава Огъстъс Финк-Нотъл кучешкия педикюрист. Но Огъстъс Финк-Нотъл ораторът ще я разлюлее из основи или аз изобщо не познавам женското сърце. Момичетата са луди по обществените фигури. Ако някой някога някому е правил услуга, това съм аз, когато ти отстъпих тази неотразимо привлекателна задача.

Изглежда се впечатли от красноречието ми. Естествено, не би и могло да бъде другояче. Пламъците зад роговите очила се потушиха и на мястото им се появи старото рибешко кокорене.

— Не знам — замислено продума той. — Бърти, произнасял ли си някога слово?

— Десетки пъти. Фасулска работа. Няма нищо страшно. Ами че аз съм говорил пред възпитанички на девическо училище.

— Не се ли притесни?

— Дори не трепнах.

— И как мина?

— Слушаха ме със затаен дъх. Направо им взех акъла.

— И не те замеряха с яйца и гнили домати?

— Нищо подобно.

Изпуша дълбока въздишка и известно време мълчаливо се взира в пълзящия наблизо плужек.

— Добре — изрече най-сетне, — може би всичко е наред. Възможно е аз да си втълпявам разни неща. Вероятно греша, като се опасявам, че това е съдба, по-страшна от смъртта. Но държа да ти кажа: перспективата да раздавам награди на трийсет и първо число от този месец превръща съществуването ми в нескончаема болка. Не съм в състояние да спя, да мисля, да ям… Което ме навежда на нова мисъл. Още не си ми обяснил ония шифровани телеграми за наденичките и шунката.

— Не бяха шифровани. Исках да не наблягаш на храната, за да може тя да разбере, че си хлътнал.

Гъси се засмя глухо.

— Разбирам. Е, и без това го правя.

— Да, забелязах на вечеря. Прекрасно.

— Не виждам нищо прекрасно. Доникъде няма да стигна. Никога няма да посмея да я помоля да се омъжи за мен. Не бих събрал смелост дори ако карам на вафли до края на живота си.

— Стига, Гъси. При тази романтична обстановка! Ако питаш мен, само шепотът на листата…

— Не те питам. Не мога.

— Я се вземи в ръце!

— Не мога. Изглежда толкова далечна, толкова недостъпна.

— Нищо подобно.

— Такава е. Особено в профил. Виждал ли си я в профил, Бърти? Този хладен, чист профил. Направо смразява сърцето на човека.

— Не го смразява.

— Смразява го. Само като го зърна и онемявам.

Говореше с тъпо отчаяние и липсата на въодушевление и висок дух беше толкова очебийна, че за момент се почувствах в безизходица. Опитите да продължа да вдъхвам смелост на този гол охлюв ми се сториха безнадеждни. И внезапно съзрях светлина в тунела. С присъщата си бърза мисъл проумях какво точно трябва да се направи, за да може тоя Финк-Нотъл да нагази в гнездото на осите.

— Трябва да бъде размекната.

— Каква?

— Размекната. Обработена. Трябва да се извърши подготвителна черна работа. Виж, Гъси, предлагам ти следното: ще се върна в къщата и ще измъкна Басет на разходка. Ще и говоря за сърцата, които копнеят по нея и ще намекна, че едно такова сърце се размотава наоколо. Ще използвам силни думи, без да пестя усилия. Ти от своя страна се навъртай наблизо и след четвърт час цъфни и поеми работата. Дотогава чувствата й ще са трепнали и без проблеми ще стигнеш до победния край. Все едно да скочиш в потеглил автобус.

Когато бях малък, в училище учихме едно стихотворение за някакъв тип, който се казвал… започваше на Пиг 10 10 Става дума за Пигмалион, цар на Кипър, който според гръцката легенда се влюбил в статуя от слонова кост, която сам изваял. Когато Афродита я съживила, и дал името Галатея и се оженил за нея. — Б.пр. или нещо подобно, май беше скулптор, защото направил статуя на момиче и какво, мислите, се случило една сутрин? Пършивото нещо хоп! и оживяло. Естествено, човечецът преживял пренеприятен шок, но ви го разправям, защото имаше два стиха, които, ако си спомням правилно, гласяха:

Разказвам ви всичко това, защото няма по-добро описание на случващото се с Гъси, докато изричах насърчителните си слова. Челото му се проясни, очите му заблестяха, той позагуби рибешкия си облик и се вгледа в плужека, следващ безкрайния си път, с нещо, наподобяващо благодушие.

— Схващам мисълта ти. Каниш се да ми утъпчеш пътя.

— Точно така. Ще свърша черната работа.

— Страхотна идея, Бърти. Това променя всичко.

— Напълно. Но не забравяй, че оттам нататък нещата са в твои ръце. Ще трябва да запретнеш ръкави и да я залееш с мазни слова, защото иначе язък за целия ми труд.