П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

Да, напълно я разбирах Анджела.

— Само не ми казвай, че след като е видял колко е чувствителна на тази тема, глупакът не е отстъпил?

— Не отстъпи. Взе да спори. Той каже едно, тя каже две, той три — и неусетно стигнаха до онзи момент, в който тя му тресна, че ако не ограничи мазните храни и не започне да спортува всекидневно, ще затлъстее като коледен шопар, а той отвърна как винаги се бил отвращавал от тази нехигиенична мода момичетата да си плескат лицата с грим. Поприказваха така известно време и накрая се разнесе силен трясък и от годежа им остана тъжен спомен. Направо не съм на себе си. Слава Богу, че дойде, Бърти.

— Нищо не би могло да ми попречи — отвърнах аз трогнат. — Знаех, че имаш нужда от мен.

— Да. Или по-скоро — поясни тя — не от теб, разбира се, а от Джийвс. Още в мига, в който се случи това, се сетих за него. Положението направо си плаче за Джийвсовата намеса. Ако някога на този дом му е трябвал възвишен ум, то е точно сега.

Ако бях на крака, щях да се олюлея. Олюляването ми обаче бе силно затруднено от факта, че се бях разположил удобно в меко кресло. Така че само лицето ми се олюля и изрази недвусмислено колко болезнено бях уязвен.

Преди да произнесе тези страшни думи, бях самата сладост и светлина — съчувстващ племенник, готов да се напрегне до краен предел, за да изпълни дълга си. Сега обаче застинах сурово.

— Джийвс! — изсъсках през стиснати зъби.

— Наздраве — рече леля Далия.

Разбрах, че схваща погрешно.

— Не кихнах. Казах Джийвс!

— И с пълно основание. Какъв безценен човек! Ще предоставя цялата работа на него. Няма друг като Джийвс.

Леденият ми хлад стана още по-арктически.

— Ще си позволя да застъпя друго мнение, лельо Далия.

— Какво да застъпиш?

— Друго мнение.

— Сериозно?

— По-сериозно няма накъде. Джийвс дава фира.

— Какво?!

— От него вече нищо не става освен храна за кучета и котки. Загубил е напълно формата. Само преди броени дни ми се наложи да го отстраня от един случай, защото прояви престъпно бездарие. Но независимо от това с негодувание отхвърлям внушението, че Джийвс е единственият ум в дома на Устър. Възразявам срещу това всеки да се обръща най-напред към него, без да се посъветва с мен и без да ми предостави възможност първо аз да се потрудя над проблема.

Тя понечи да каже нещо, но аз я спрях с властен жест.

— Не отричам, че в миналото съм намирал за уместно да търся съвета на Джийвс. Възможно е в бъдеще отново да го потърся. Но претендирам за правото лично и пръв да се докосвам до проблемите, когато възникват, без всички да ми се държат, сякаш Джийвс е единственото цвете в градината. Вече съм убеден, че миналите му успехи се дължат по-скоро на късмет, отколкото на талант.

— Вие с Джийвс да не сте се скарали?

— Нищо подобно.

— Нещо те е яд на него.

— Ни най-малко.

И все пак трябва да призная, че имаше известна доза правдивост в думите й. През целия ден изпитвах неприкрито раздразнение спрямо този човек и ще ви кажа защо.

Сигурно си спомняте, че той се качи на влака в 12.45 с багажа, а аз останах, защото имах уговорена среща за обяд. Е, тъкмо да тръгна за срещата и както се мотаех из апартамента, изведнъж — не знам откъде ми щукна това съмнение, може би държанието му е било някак подозрително — нещо сякаш ми прошепна да надзърна в гардероба.

И, точно както се опасявах, бялото ми сако си висеше там, окачено на закачалката. Лукавият пес не го беше прибрал в багажа.

Както всеки в „Търтеите“ ще ви каже, доста е трудно да надхитрите Бъртрам Устър. Скатах дрехата в хартиена пазарска торба, метнах я отзад в колата и сега сакото висеше на един стол в гардеробната. Но това не променяше факта, че Джийвс се бе опитал да ми погоди мръснишки номер и сигурно нещо се бе прокраднало в гласа ми при горните реплики.

— Не сме скъсали отношенията — казах аз. — Може да се опишат като временно охладнели, нищо повече. Не можахме да постигнем единодушие за бялото сако с бронзовите копчета и бях принуден да тропна с крак. Обаче…

— Това няма значение. Важното е, че не се чуваш какви ги плещиш, нещастнико. Джийвс си бил изгубил формата! Дрън-дрън! Ами че аз го видях още щом пристигна и очите му буквално святкаха от надареност. „Осланяй се на Джийвс“, си казах аз и така смятам да направя.

— Много по-благоразумно ще постъпиш, ако ме оставиш да видя аз какво мога да постигна, лельо Далия.

— За Бога, не смей да се месиш! Само ще объркаш нещата още повече, макар да се съмнявам, че това е дори в твоите възможности.