П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

Отговорих:

И бъбреците. Бъди здрав. Бърти.

Бях заложил всичко на надеждата, че Гъси ще направи добро впечатление на домакинята, като увереността ми се дължеше на това, че той бе от онези плахи, усърдни и услужливи души, които подават чашите с чай и предлагат сандвичи на околните. На жени като леля Далия такива им допадат от пръв поглед. Че не бях надценил своята проницателност се доказа от следващата й телеграма, която — както забелязах със задоволство — съдържаше значително по-голяма доза от млякото на човешката доброта, както се изразява Джийвс 4 4 Изразът е на Шекспир, цитиран от Джийвс. — Б.р. .

Ето текстът:

Е приятелят ти пристигна и трябва да призная че за твой приятел не изглежда толкова субнормален колкото очаквах. Малко оцъклен и определено мухльо, но общо взето чистичък и учтив и невероятен капацитет по тритоните. Обмислям да изнесе няколко лекции в областта. Въпреки това нахално да използваш дома ми като курортен хотел и когато дойдеш поговорим надълго въпроса. Очаквам те трийсети. Вземи си гети. С обич Травърс.

На това отвърнах:

Като прегледах бележника ангажиментите установих невъзможно да дойда Бринкли Корт. Дълбоко съжалявам. Бъди здрава. Бърти.

В отговора й имаше зловеща нотка:

А така ли било? Бележника ти с ангажименти значи! Друг път дълбоко съжаляваш. Слушай какво ще ти кажа обаче момчето ми ще съжалиш много ама много повече ако не се явиш. Ако дори само за миг си допуснал че ще ти се размине раздаването на наградите много се лъжеш. Аз пък дълбоко съжалявам че Бринкли Корт е на сто мили от Лондон, та съм лишена от възможността да те наложа с тухла по дебелокората тиква. С обич Травърс.

Тогава заложих всичко на един удар — печеля или губя. Не беше момент за дребни икономии. Писах бързо, без да се замислям за пощенските разноски:

Ама хайде сега! Недей така! Честно ти казвам за какво съм ти? Хвани Финк-Нотъл да раздава наградите. Роден е за раздавач и ще се гордееш с него. Изпълнен съм с увереност че Огъстъс Финк-Нотъл ще предизвика истински фурор като Церемониалмайстор на трийсет и първо число т.м. Не пропускай тази изключителна възможност може да не се повтори. Мляс мляс. Бърти.

Последва час на напрежение и затаен дъх, и накрая благата вест:

Добре от мен да мине. Май има нещо смислено в предложението ти. Все така те смятам за коварен червей и презряно безгръбначно желе, но пипнах Спинк-Ботъл. Остани си тогава където си и дано те прегази автобус. С обич Травърс.

Както можете да си представите, планина се смъкна от плещите ми. Все едно, че някой наля в мен с фуния Джийвсови освежители. Пях, докато се обличах за вечеря. В „Търтеите“ бях толкова весел и жизнерадостен, че предизвиках няколко оплаквания. Когато се върнах у дома и си легнах, заспах като дете невръстно още щом се положих между чаршафите. Струваше ми се, че цялата тревожна афера вече може да се смята за окончателно приключена.

Затова представете си неприятната изненада, когато, събуждайки се сутринта и надигайки се в леглото, за да отпия от утринния си чай, съзрях на подноса нова телеграма.

Сърцето ми се сви. Възможно ли бе леля Далия да е размислила, след като е преспала? Или Гъси, като не е могъл да понесе мисълта за очакващото го мъчение, е офейкал през нощта по водосточната тръба? С бушуващи тревоги в ума аз разкъсах плика. А като прочетох съдържанието, нададох тревожен вопъл.

— Да, сър? — рече Джийвс и застана на прага.

Прочетох телеграмата отново. Да, правилно я бях разбрал. Не, не се бях излъгал относно смисъла й.

— Джийвс — казах, — знаеш ли какво?

— Не, сър.

— Нали познаваш братовчедка ми Анджела?

— Да, сър.

— Също и младия Тъпи Глосъп?

— Да, сър.

— Развалили са годежа.

— Съжалявам да чуя това, сър.

— Ето тук телеграма от леля Далия, с която изрично ми го съобщава. За какво ли са се скарали?

— Не бих могъл да кажа, сър.

— Разбира се, че не би могъл. Не ставай глупав, Джийвс.

— Няма, сър.

Замислих се. Бях дълбоко развълнуван.

— Е, значи ще трябва още днес да заминем за Бринкли. Леля Далия треска я тресе и мястото ми е до нея. Стягай багажа и хвани влака в един без петнайсет. Аз имам среща за обяд, затова ще тръгна по-късно с колата.

— Да, сър.

Продължих да размишлявам.

— Трябва да призная, че за мен това е голям шок, Джийвс.

— Несъмнено, сър.

— Много голям шок. Анджела и Тъпи. Да не повярва човек. Ами че те бяха залепени един за друг като тапет за стена. Животът е пълен с тъга, Джийвс.