П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— Можел е да обясни.

— На таксиметрови шофьори не е възможно да се обяснява, сър. При опита си да стори това срещнал неприкрит скептицизъм по отношение правдоподобността на думите си.

— Трябвало е да си плюе на петите.

— Точно такава линия на поведение предприел и господин Финк-Нотъл, сър. Той се впуснал чевръсто да бяга, а шофьорът, опитвайки се да го задържи, го уловил за полите на палтото. Господин Финк-Нотъл ловко се изхлузил от тази връхна дреха и изглежда видът му по маскараден костюм подействал като шок на шофьора. Господин Финк-Нотъл ме уведоми, че чул свистящо изхъркване и, обръщайки се, съзрял човека на колене с лице, заровено в ръце. Господин Финк-Нотъл е убеден, че се е молел. Несъмнено необразован и суеверен човек, сър. Може би и пияница.

— Е, ако не е пиел, обзалагам се, че вече е наваксал. Сигурно едва е дочакал да отворят кръчмите.

— Много е вероятно при тези обстоятелства да е усетил потребност от нещо подкрепително, сър.

— Също и Гъси. Какво, за Бога, е направил след това? Лондон през нощта, пък дори и през деня, ако питаш мен, не е най-подходящото място за мъж в плътно прилепнало крещящочервено трико.

— Прав сте, сър.

— Ще предизвика озадаченост.

— Да, сър.

— Представям си как нещастникът се снишава из странични улички, прокрадва се през задни дворове и се гмурка в кофи за боклук.

— От думите на господин Финк-Нотъл, сър, подразбрах, че нещата действително са протекли в духа на вашето описание. В края на краищата, след изпълнена с премеждия нощ, успял да се добере до дома на господин Сипърли, където си осигурил подслон и дрехи за преобличане.

Наместих се сред възглавниците с угрижено чело. Хубаво е да помагаш на стари училищни другари, но от друга страна си давах сметка, че нагърбвайки се със случая на серсем, способен да се олее до степента на Гъси, аз се бях натоварил с бреме, преголямо за възможностите на всеки човек. Май че Гъси не се нуждаеше толкова от съветите на обигран светски лъв, колкото от здраво залостена килия с меко тапицирани стени и неколцина яки пазачи да го вардят да не подпали сградата.

За миг си помислих дали да не се оттегля от въпросния казус и да го връча обратно на Джийвс. Но семейната гордост на Устърови ме възпря. Хванем ли плуга, ние не прибираме лесно меча в ножницата. Освен това след случая със сакото всяка проява на малодушие би била фатална.

— Сигурно си даваш сметка, Джийвс — казах аз, защото макар и да не е джентълменско да се натяква, грешките трябва да се изтъкват, — че всичко това е по твоя вина.

— Моля, сър?

— Няма какво да ми се молиш. Сам знаеш, че е така. Ако не беше настоял да отиде на онзи бал — безумна идея, както прозрях от самото начало, — това нямаше да се случи.

— Да, сър, но все пак не можех да допусна…

— Винаги допускай всичко, Джийвс — казах строго. — Друг начин няма. Ако само му беше разрешил да облече костюм на Пиеро, нещата нямаше да стигнат до там. Костюмите на Пиеро имат джобове. Но както и да е — продължих по-снизходително. — Ако от случката си извлякъл поука за последиците от разходки по пурпурно трико, все някаква полза ще има. Гъси чака отвън, казваш?

— Да, сър.

— Дай го насам, пък ще видим какво мога да направя за него.

Гъси още носеше белези от мрачните си преживелици. Лицето му бе изпито, очите му приличаха на смачкани бълхи, ушите му бяха клепнали и целият му вид бе на човек, заклещен из чарковете на суровата машина на живота. Повдигнах се на възглавниците и го погледнах изпитателно. Виждах, че в момента има остра нужда от бърза помощ и веднага взех да му я оказвам.

— А, Гъси.

— Здравей, Бърти.

— Здрасти.

— Здрасти.

След това, прецених, че е дошъл моментът за деликатно докосване до миналото.

— Чух, че си имал неприятности.

— Да.

— Благодарение на Джийвс.

— Джийвс какво е виновен?

— Вината е изцяло негова.

— Не виждам защо. Аз си забравих парите и ключа.

— А сега най-добре да забравиш и Джийвс. Защото, Гъси — казах аз, след като прецених, че ще е най-добре веднага да го вкарам в курса на нещата, — сигурно ще ти е приятно да чуеш, че той вече не се занимава с твоя проблем.

Това го халоса яко. Долната му челюст увисна, ушите му клепнаха още повече. Ако преди това мязаше на умряла риба, то сега заприлича на риба, умряла миналата година.

— Какво!

— Таквоз.

— Да не искаш да кажеш, че Джийвс няма да…

— Няма.

— Ама недей така…

Бях любезен, но твърд.