П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— Вярно — признах. — Добре. Дай го насам.

— Да, сър.

— Но преди това ми донеси един от твоите освежители.

Мисля, че вече съм имал повод да спомена тези Джийвсови освежители и въздействието им върху човек, който едва се крепи за живота в утрото след тежка нощ. Какъв е съставът им не бих могъл да ви кажа. Той твърди, че слага някакъв сос, суров жълтък и лют червен пипер, но каквато и да е истината, резултатите след поглъщането на такъв освежител са рядко животворни.

За част от секундата нищо не се случва. Сякаш цялата природа очаква със затаен дъх. След това изведнъж прозвучава Сетната Тръба и Денят на Страшния Съд настъпва с особено ожесточение. Във всички части на организма избухват клади. Стомахът се изпълва с разтопена лава. Мощен вятър зафучава и парен чук те халосва по темето. През тази фаза ушите заглъхват, очните ябълки се въртят по собствена воля и по челото избива пареща пот. И тогава, точно когато човек разбира, че трябва да звъни на адвоката и да подреди делата си, преди да е станало късно, обстановката рязко се избистря. Вятърът утихва. Птички зачуруликват. Засвирват духови оркестри. Слънцето се ококорва иззад хоризонта.

Миг по-късно всички усещания се сливат в един всемирен покой.

И този път, след като пресуших чашата, в лоното ми бликна нов живот. Джийвс може да издиша на тема облекло и съвети към влюбени, но не мога да му отрека майсторското служене със словото. Та той веднъж ми разказа за свой познат, който се въздигал по стъпала от мъртвото си тяло към нови висоти 3 3 Джийвс е цитирал „В долината на Котерец“ (1847) от английския поет лорд Алфред Тенисън (1809–1892). — Б.р. . Така беше и с мен сега. Усещах как Бъртрам Устър, излегнал се, подпрян на възглавници, става един по-добър, по-силен, по-изтънчен Бъртрам Устър.

— Благодаря ти, Джийвс.

— Моля, сър.

— Това си дойде точно където му е мястото. Сега вече мога да се боричкам с проблемите на живота. Трябваше да го изпия преди да се опитам да се преборя с леля Далия. Късно е обаче да се тръшкам. Разкажи ми за Гъси. Как е изкарал на маскения бал?

— Той не е стигнал до маскения бал, сър.

Изгледах го строго.

— Джийвс — казах, — признавам, че след твоя освежител се чувствам по-добре, но не ме подлагай на излишно голямо натоварване. Застанал си край леглото на един болник и дрънкаш глупости. Та ние с теб собственоръчно напъхахме Гъси в таксито и той пое към бала. Все някога трябва да е стигнал там.

— Не, сър. Както подразбрах от господин Финк-Нотъл, той влязъл в таксито с убеждението, че забавлението, за което имаше покана, ще се проведе на Съфък Скуеър номер 17, докато същинското събитие се състояло на Норфък Терас номер 71. Подобни отклонения в паметта не са рядкост при хора, които, подобно на господин Финк-Нотъл, принадлежат към така наречения мечтателен тип.

— Искаш да кажеш заблеян тип.

— Да, сър.

— Е?

— Като стигнали на Съфък Скуеър номер 17, господин Финк-Нотъл направил опит да плати на шофьора.

— Какво му попречило?

— Обстоятелството, че нямал пари, сър. Открил, че е оставил парите си, заедно с поканата за бала, на полицата над камината в своята спалня в дома на чичо си, където е отседнал. Тогава помолил шофьора да почака, позвънил на вратата на Съфък Скуеър номер 17 и когато икономът се появил, го помолил да плати на таксито, добавяйки, че всичко било наред, тъй като той бил от гостите, поканени на бала. Икономът обаче отрекъл да му е известно за какъвто и да било бал на територията на дома.

— И отказал да се изръси?

— Да, сър.

— След което…

— Господин Финк-Нотъл дал указание на шофьора да го откара обратно до дома на чичо му.

— Е, и защо това не е щастливият край? Трябвало е само да влезе и да вземе портмонето и поканата.

— Може би трябваше да спомена, сър, че господин Финк-Нотъл бил забравил на полицата над камината освен всичко и ключа от дома на чичо си.

— Тогава да позвъни.

— Той така и направил, сър, и звънил в продължение на петнайсет минути. Едва след изтичането на този период си спомнил, че е разрешил на пазача — къщата била официално затворена за сезона и персоналът бил в отпуск, — та бил разрешил на пазача да отиде да се види в Портсмут със сина си, който служел там във флотата.

— Божичко, Джийвс!

— Именно, сър.

— Тези заблеяни типове водят интересен живот, а?

— Точно така, сър.

— И какво се случило след това?

— Изглежда в този момент господин Финк-Нотъл осъзнал, че позициите му спрямо шофьора на таксито твърде са се разклатили. Апаратът вече отчитал значителна сума, а той не бил в състояние да посрещне задълженията си.