П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— Аз се изсмях.

— Така ли? Е, радвам се, че приемаш нещата весело.

— Изсмях се язвително — поясних аз. — Нищо подобно няма да направя. Точка по въпроса. Просто не участвам.

— Ще участваш, млади ми Бърти, или кракът ти никога вече няма да стъпи в къщата ми. А ти знаеш какво означава това. Край на благата Анатолови.

Разтърси ме мощна тръпка. Тя говореше за готвачи си — този забележителен гений на кулинарното изкуство. Цар сред готвачите, ненадминат — не, недостижим — в магията да приготви насъщния така, че да се топи в устата на крайния потребител. Този Анатол винаги е бил магнит, който ме е привличал с изплезен език към Бринкли Корт. Много от най-щастливите ми мигове са прекарани в преживяне на печените и рагутата на този велик човек и перспективата да ми препречат пътя към тях ме зашемети.

— А не, хайде сега!

— Знаех си, че това ще те разтърси. Лакомо прасе такова.

— Изобщо не става дума за лакоми прасета — казах с известна надменност. — Човек не е лакомо прасе само защото цени изкуството на един гений.

— Трябва да призная, че и на мен самата ми допада — призна родственицата. — Но няма и залък да вкусиш от тази храна, ако откажеш да извършиш тази проста, лесна и приятна работа. Не, няма дори отдалече да я подушиш. Така че можеш да натъпчеш това предупреждение в дванайсетинчовото си цигаре и да го изпушиш.

Бях уловен в капан.

— Но защо съм ти притрябвал аз? Какво съм аз? Задай си този въпрос.

— Често съм си го задавала.

— Искам да кажа, че не съм подходящ. За раздаване на награди ти трябва някоя важна клечка. Помня, че когато бях ученик, обикновено идваше министър-председателят или нещо подобно.

— Да, но ти говориш за Итън. В Маркет Снодсбъри не сме толкоз придирчиви. Стига човек да носи гети и ние вече сме дълбоко впечатлени.

— Защо не накараш чичо Том?

— Чичо ти Том!

— Ами да, защо не? И той носи гети.

— Бърти — рече тя, — ще ти кажа защо не мога да моля чичо ти Том. Нали помниш колко пари загубих в Кан на бакара? Е, много скоро ще ми се наложи да се присламча към Том и да го известя за загубите. Ако веднага след това го помоля да си надене бели ръкавици и цилиндър и да раздава наградите в Маркетснодсбърийското начално училище, в семейството ми ще има развод. Ще забоде бележка на възглавницата и ще духне яко заек. Не, момчето ми, на теб се пада тази чест, така че най-добре се постарай всичко да мине по мед и масло.

— Но, лельо Далия, вслушай се в разума. Уверявам те, че изборът ти е погрешен. Хич ме няма в тая работа. Попитай Джийвс за оня път, когато ме замъкна да държа реч пред едно девическо училище. Направих се на невиждан глупак.

— И аз уверено предвкусвам как ще се направиш на точно толкова невиждан глупак на трийсет и първо число от текущия месец. Тъкмо затова те искам. Ето как гледам аз на нещата. Така и така ще оплескаш всичко, нека поне се повеселим от сърце. Толкоз ще ми е драго да те гледам как връчваш наградите, Бърти. А сега да не те задържам повече, защото несъмнено искаш да си направиш утринната гимнастика. Ще те очаквам след ден-два.

И с тези безсърдечни слова тя се изнесе от стаята, оставяйки ме в плен на най-мрачни предчувствия.

Като имате предвид естествените реакции на организма след партито на Понго, последвани от този съкрушителен удар, ще се убедите, че не се изсилвам като твърдя, че душата ми бе стон.

Все още се гърчех в мрачните бездни на самосъжалението, когато вратата се отвори и на прага изникна Джийвс.

— Господин Финк-Нотъл е дошъл да ви види, сър — провъзгласи той.

Изгледах го с един от тежките си погледи.

— Джийвс — казах, — не очаквах това от теб. Известно ти е, че снощи не съм лягал до ранна доба. Знаеш, че едва-що съм изпил чая си. Няма как да не ти е известно въздействието на ведрия глас на леля Далия върху човек с крехка снощна психика и сутрешен главоцеп. И въпреки това ми водиш разни Финк-Нотли. Време ли е сега за Финк или всякакъв друг Нотъл?

— Не съм ли разбрал правилно, сър, че желаете да се видите с господин Финк-Нотъл с цел да го съветвате по неговите сърдечни дела?

Това хвърли нова светлина върху положението. Под стреса на собствените си сетива напълно бях забравил, че съм се нагърбил с делата на Гъси. Това променяше нещата. Човек не може да духа под опашката на клиента си. Кога Шерлок Холмс е отказал да приеме клиент само защото предната вечер е окъснял на рождения ден на доктор Уотсън? Бих предпочел Гъси да бе избрал по-подходящ час за среща с мен, но тъй като той явно бе чучулига, напуснала росното гнездо при първи сипнали зори, реших за най-благоразумно да му дам аудиенция.