П. Удхаус - Пълен напред, Джийвс

— Пусни я от първата поща, покрай която минеш — заръчах на Гъси. — Нека я завари с пристигането си.

Той скочи и хукна, размахал телеграмата, а аз се обърнах към Джийвс и му описах в резюме действията си.

— Семпло, както забелязваш, Джийвс. Никакви финтифлюшки.

— Да, сър.

— Нищо не докарвам от през девет баира. Нищо пресилено или необичайно. Оставям всичко в ръцете на Майката-природа.

— Да, сър.

— Ето така трябваше да се проведе операцията от самото начало. Залагам всичко на близкото им общуване. То, според мен, ще свърши цялата работа. Понастоящем, както знаеш, Гъси е като слънчасал пластилин в нейно присъствие. Но задай си въпроса как ще се чувства подир една-две седмици, след като са си сервирали колбаси от една и съща чиния ден подир ден на масата за закуска и са си сипвали от едни и същи поднос бъбречета и бекон…

Тук млъкнах рязко.

— Божичко, Джийвс!

— Да, сър?

— Ето ти нагледен пример как човек трябва да мисли за всичко. Нали чу, че споменах колбаси, бъбречета, бекон и шунка?

— Да, сър.

— Ами никакви такива! Последиците ще са фатални. Изцяло погрешна линия на поведение. Подай ми бланка и молив. Налага се тутакси да предупредя Гъси.

Той трябва да изгради в съзнанието на момичето впечатлението, че линее от любов към нея. А това не се постига, когато човек се тъпче с колбаси.

— Прав сте, сър.

— Чудесно, тогава.

И като взех бланката и молива, нахвърлих следното:

Финк-Нотъл

Бринкли Корт

Маркет Снодсбъри

Уърстършир

Никакви колбаси. Забрави шунката. Бърти.

— Изпрати я, Джийвс, и то незабавно.

— Веднага, сър.

Отпуснах се на възглавниците.

— Е, Джийвс, ето как действам, когато лично се нагърбя с нещата. Забелязваш хватката ми. Несъмнено вече осъзнаваш, че си струва да поизучиш методите ми.

— Несъмнено, сър.

— Но дори сега не оценяваш цялостно забележителната мъдрост и проницателност, които демонстрирам. Знаеш ли какво бе довело леля Далия тук тази сутрин? Дойде да ми каже, че трябва да връчвам наградите в някакво гаднярско училище в Маркет Снодсбъри, на което е управител.

— Наистина ли, сър? Боя се, че подобно поръчение едва ли би ви се сторило привлекателно.

— Само че аз няма да ги връча. Натрисам задачата на Гъси.

— Моля, сър?

— Възнамерявам, Джийвс, да телеграфирам на леля Далия и да я известя, че не съм в състояние да отида и да й предложа вместо мен да пусне Гъси на онези зверчета.

— Но ако господин Финк-Нотъл откаже, сър?

— Да откаже? Как го виждаш да откаже? Представи си само картината, Джийвс. Сцена: гостната в Бринкли, Гъси стои притиснат в ъгъла, леля Далия надвиснала над него издава ловджийски звуци. А сега ти задавам въпроса, Джийвс: как го виждаш да откаже?

— Трудно, наистина, сър, признавам. Госпожа Травърс не е свикнала да чува „не“ в отговор.

— Завалията няма шанс да се измъкне. Единственият начин е чрез офейкване, а той не може да офейка, защото копнее за компанията на госпожица Басет. Не, ще трябва Гъси да си трае и да изпълнява, а аз ще бъда спасен от едно задължение, при мисълта за което — признавам — душата ми тръпне от ужас. Да се кача на подиум и да произнеса кратка мъжествена реч пред глутница сополиви хлапета! Как ме виждаш, Джийвс? Вече съм се подлагал на подобно изпитание. Помниш ли онзи път в девическото училище?

— Споменът е запечатан незаличимо в съзнанието ми, сър.

— На какъв идиот се направих!

— Действително съм ви виждал в по-добра форма, сър.

— Знаеш ли, я ми донеси още един от тези твои динамити, Джийвс. Тъй на косъм ми се размина, че ми прималя.

Леля Далия сигурно бе пътувала около три часа до Бринкли, защото телеграмата й пристигна доста след като се наобядвах. Тонът й беше на телеграма, писана в прилив на нажежени до бяло чувства две минути, след като е прочела моята.

Гласеше следното:

Съветвам се адвокат с цел установяване дали удушаването на племенник-идиот минава за убийство. Ако не пази се. Намирам поведението ти абсолютно крайния предел. Как така ще ми натрисаш гнъсните си приятели? Бринкли Корт да не ти е колония за прокажени? Кой е този Спинк-Ботъл? С обич Травърс.

Бях очаквал подобна реакция. Отговорих в спокоен тон.

Не Ботъл. Нотъл. Привети. Бърти.

Изглежда Гъси бе пристигнал почти непосредствено, след като тя бе изплакала сърцето си в горното послание, защото само двайсет минути по-късно довтаса следното:

Получих шифрована телеграма подписана теб. Гласи „Никакви колбаси. Забрави шунката“. Незабавно телеграфирай шифъра. Финк-Нотъл.