Уилям Уортън - Татко

— Как мога да се свържа с тези хора?

Скоти телефонира веднага и ми уреди среща. Благодаря му. Отказва заплащане.

— Запази си парите за „Найт & Найт“, Джак; ще имаш нужда от тях.

Офисите на „Найт & Найт“ се намират на „Уилшър“ в луксозна сграда с тъмнокафяви стъкла и представляват просторен апартамент. Съпровождат ме край редица секретарки; стъпвам по дебели килими, покрай облицовани с махагон стени, по които висят графики.

Натикани зад огромни бюра, покрити отгоре с черна обработена кожа, й двамата изглеждаха като реклама на дрехи за разходка с яхта.

Стискаме ръце и аз им давам написаното за случая с татко. Тя седи, а той е прав зад нея и чете през рамото й. Двамата са типични представители на калифорнийското висше общество. Мисълта да ми бъдат врагове ме ужасява. Способни са да съсипят всекиго; изглеждат невъзмутими и уверени в себе си.

Тя свършва първа и ме поглежда с проницателните си сини очи, открояващи се на загорялото й лице.

— Какво всъщност искате, господин Тремънт?

Не мога да си представя по-тъп въпрос на света. В следващия момент обаче разбирам, че това е въпросът, а аз не съм го обмислил; бях твърде бесен, за да мисля. Реагирам и отговарям бавно.

— Да. Първо, искам баща ми да остане в болницата, за да получи грижите и лечението, от които има нужда.

Тя се вторачва в мен, спокойна като ловец в засада. Сега и съпругът й вдига очи към мен. Споглеждат се. Той поема инициативата.

— Тук има достатъчно материал за завеждане на дело, но то ще бъде дълго и тежко. Осем пъти сме имали съдебен спор с Перпечуъл, спечелили сме и осемте дела: първите три — в съда, останалите пет — чрез споразумения. Във вашия случай вероятно ще предпочетат споразумение — до голяма степен благодарение на нашата репутация.

Жена му го поглежда; двамата си разменят усмивка; партньори на бридж с всички козове в тях. Тя отново поема нещата в ръце. Пред мен се играе една от игрите на „четене на мисли“ на партньора, при които само с поглед се съобщава номера на социалната ти осигуровка и колко пари имаш в левия джоб на панталоните си.

— Можем да ви уверим, че ще осигурим добро гледане на баща ви; ще бъдете в състояние да поискате и получите необходимото лечение. Това ли е желанието ви?

Бързо отписвам споразумение за половин милион долара; то ще поквари майка ми, мен и потомците ни поколения напред. А и не бих могъл да го приема с чиста съвест и да живея спокойно след това; хората от Перпечуъл постъпиха зле с баща ни, но не заслужават това. Чувам се да казвам:

— Това е всичко, което искам.

Тя протяга ръка и измъква картичка. Подписва я със загорялата си ръка с добре очертани вени, по която има червеникавокафяви петна; носи сребърен пръстен с изумруд, достоен за Полет Годар. Той поема писалката от нея — един едва доловим акт на интимност. Също подписва. Тя ми я подава над бюрото си.

— Предайте я на доктор Бенсън, административния директор на Перпечуъл. Кажете му, че сте ни наели във връзка с дело за лекарска небрежност; покажете му документа, който сте написали — точно така, както е. Освен това направете списък на всички видове лечения и консултации, които желаете за вашия баща, и го изпратете препоръчано на лекуващия го лекар в болницата.

По време на тази реч съпругът се беше измъкнал иззад бюрото и сега крачеше нетърпеливо около мен. С труд се въздържам да не го следя с очи; знам, че няма да извади лугер със заглушител и да го нагоди в извивката на лакътя си, готов за стрелба, но непрекъснато го виждам точно в тази роля и в тази поза. Истината е, че сигурно бърза за кортовете в Мазерати; тенис, разбира се. Изстрелва кратък, резервиран поклон в моя посока.

— Сигурни сме, че тази картичка ще ви осигури всичко, от което имате нужда, господин Тремънт.

Вземам картичката. Тя се изправя. Това е. Отпращат ме. Моят въпрос за тях е приключен.

— Благодаря много, че ми отделихте от времето си. Благодарен съм и за разбирането, с което се отнесохте към проблема ми. Какво ви дължа за услугите?

Тя нахлузва върху раменете си ръчно оплетен ирландски пуловер.

— Секретарката ще изготви сметката. Моля, обадете се, ако решите да започнете дело. Ще дадете ли на секретарката до вратата изложението си, за да направи две ксерокопия за нашия архив?

— Довиждане, господин Тремънт. Не мисля, че ще имате повече нужда от нас.

Съпровождат ме до вратата, усмихват ми се, преди да изчезнат зад нея: с празни ръце, без платна, без ракети, без стикове за голф, без лугер.