Уилям Уортън - Татко

Обаждам се на доктор Смит в Уодсуърт. Цитирам името на приятеля си от факултета по медицина и й представям накратко проблема. Тя е много отзивчива, обещава да запита колегите си за някой наистина добър в тази сфера и да ми позвъни след половин час.

Петнайсет минути отбивам словесните атаки на майка. Телефонът звъни, тя бързо вдига слушалката.

— Търси те жена , Джаки.

На телефона е доктор Смит. Открила е добър специалист в Перпечуъл на име доктор Адам Чад. Млад е, но всички горещо го препоръчвали. Благодаря й и й обещавам да изразя писмено високата си оценка за нейната отзивчивост пред Йенс. Затварям телефона, поемам дълбоко дъх и телефонирам на Перпечуъл. Питам за доктор Чад. Секретарката му отговаря, че той ще ми позвъни по-късно.

След това информирам майка, че Етридж вече не е лекуващ лекар на татко.

— Но, Джаки, татко ти ще получи припадък. Знаеш колко харесва доктор Етридж. Той е личният доктор на баща ти повече от петнайсет години.

Човек никога не знае как майка ще реагира на дадено съобщение. Обяснявам й какво се е случило в дома. Казвам й, че татко не получава нужното лечение. Признавам, че току-що съм говорил с приятели медици и те са ме насочили към добър лекар.

Тя иска да знае как е реагирал Етридж. Казах за обвинението си, че просто оставя татко да умре, без да се опита да направи нещо за него. Това й звучи убедително и сега е на моя страна. Телефонът звъни.

На телефона е доктор Чад. Представям се и обяснявам, че баща ми е пациент на един от оздравителните домове на Перпечуъл. Споменавам, че ми е препоръчан от доктор Смит. Питам го дали ще включи и татко към пациентите си.

Пита ме кой е лекуващият му лекар сега. Казвам, че го е оперирал доктор Сантана, но от петнайсет години е пациент на доктор Етридж. Вече съм говорил с доктор Етридж и имам съгласието му за смяната на лекуващия лекар.

Чад не се ангажира в момента, но казва, че ще прегледа медицинските данни, събрани за татко, и ще говори с доктор Етридж. Това е достатъчно за мен. Етридж ще има да се вайка и да дрънка глупости, но ще иска да се освободи от случая.

Сядам пред пишещата машина в средната спалня. Вкъщи имаме електрическа и ми е нужно време, докато започна да удрям буквите на старата, висока „Ъндърууд“ с по-голяма сила. Най-добре мисля: първо, когато използвам метла с дълга дръжка; второ, когато съм с четка за рисуване в ръка; и трето, когато съм седнал пред пишещата машина.

Опитвам се да събера всичко, станало с татко, както и това, което съм забелязал. Преписвам го още веднъж, за да го свържа логически. Побира се на десет страници, изписани от едната страна. Самият факт, че съм го извадил извън себе си и го гледам напечатано, е истинско облекчение за мен.

Телефонирам на приятел от студентските години. Сега той практикува частно в Санта Моника. Уреждам си среща с него.

Мисля дали да се обадя на Джоан, решавам да не го правя. Още не съм готов да изслушам или приема какъвто и да е спокоен съвет или логично обяснение на нещата.

На следващия ден отивам на среща със Скоти, мой приятел адвокат, бивш състудент по изкуствата. Той е по-затлъстял и по-посивял от мен, изглежда остарял. Предполагам, че и аз му изглеждам стар — един плешив Арчи Бънкър. Времето е жестоко. Майка много често казва, че „третата възраст не е за пъзльовци“; нито пък средната, ще добавя аз. Нито една от човешките възрасти не е за малодушници…

Скоти преглежда написаното от мен. Задава някои въпроси, взема си бележки. Поглежда ме изпитателно нагоре, когато свършва, тупва листата върху бюрото си.

— Изглежда ми като дело за лекарска небрежност, Джак — но аз не съм експерт. Перпечуъл е голяма болница, има няколко много добри адвокати. Освен това те контролират медицинските данни; лекарите ще лъжат, за да се защитят. Проблемът е вътрешен, ще се сплотят като юмрук срещу теб, нито един от тях няма да свидетелства срещу другия.

С чувството съм, че ме отпраща, но той продължава.

— Независимо от това изглеждат уязвими.

Поглежда ме със студения втренчен поглед на адвокат и с усмивка, която те кара да мислиш за острие на бръснач. Господи, в какво само може се превърне дори един бивш специализант по изкуствата!

— Виж какво, Джак, двама от най-добрите адвокати по дела за лекарска небрежност в страната действат тук, в Санта Моника. Те са съпрузи и са завършили право и медицина. Никога не губят дела. Ако поемат твоя случай, ще спечелиш.

Това ми харесва повече; настроен съм да се боря.