Уилям Уортън - Татко

— Виж какво, татко, ще се наложи да научиш къде са всички тези неща. Мама е болна и не може повече да се грижи за теб.

Усмихва ми се — широка, изпълнена с готовност усмивка.

— Прав си, Джони. Ще науча всичко. Ще видиш.

Връщам се в кухнята и стоплям кафето. Изпържвам яйца. Хапчетата са до чинията. Минава цяла вечност, преди да излезе от спалнята. Какво ли го задържа толкова дълго?

Опирам се на Мили и измивам натежалото й виме с топла вода. Водата се стича от стегнатите й, опънати цицки в неясната, новородена светлина на зората. Поставям кофата на място, сядам на ниско столче и песента на млякото върху метала започва. Пръстите ми се стоплят от доенето.

Когато татко най-сетне идва, сервирам му яйца с гарнитура. Сяда и ги гледа, като че ли са някаква странна храна от чужда планета.

— Няма ли кифли?

— Има, но нека първо да хапнем малко яйца, а след това ще си изядеш и кифлата.

— Джон, аз никога не ям толкова много сутрин.

— Опитай този път, татенце. Малко повече храна ще ти дойде добре. Кафе и кифла плюс куп витамини едва ли могат да те заредят с достатъчно енергия.

По дяволите, той трябва да поеме поне малко истинска храна — дори и това да е само чаша портокалов сок и едно яйце.

Храни се чисто и подредено: свършва първо с белтъка, после се залавя с жълтъка и накрая започва да се бърше със салфетката така, сякаш има намерение да изтрие и устните си заедно с остатъците от храна. Салфетката на всяка цена трябва да бъде от плат. Джоан ми го напомни, но аз нямах нужда от това — спомнях си това изискване достатъчно добре.

Татко се отпуска назад и пие изстиналото си кафе.

— Джони, след закуска майка ти пуска грамофона и слушаме музика.

Той е там, до масата — старомоден Магнабокс с дървена кутия, с плъзгащ се капак. Откривам копчето и го завъртам. Плочата е поставена предварително. Затварям капака. Сега грамофонът изглежда като шкафче за чинии: предната му част е метална с дървени заврънкулки.

Дочувам гласа на Бинг Кросби „Питам се какво ли стана със Сали“. Дълбок тон, неясен, но приятен. Всички нови стереоуредби дават много чист и точен звук, но в него се чувства сивата, опушена, прозрачна пластмаса. Звукът е невероятно точен, изкуствено съвършен. Този неясен, топъл глас на стария Бинг звучи успокоително. Обзалагам се, че всеки любител на стереозвука би изпаднал в ужас, но за мен той звучи добре.

Когато плочата свършва, измивам чиниите. Пускам гореща вода в умивалника. Татко идва в кухнята при мен. Навежда се над рамото ми, докато сипвам течен сапун в горещата вода. Изстъргвам остатъците от чиниите и ги плъзгам в пяната.

— Знаеш ли, Джони, мисля, че мога да правя това.

— Разбира се, татко, не е голяма философия. Пълниш гореща вода и сапун в едната част на двойния умивалник и вода за изплакване в другата. Измиваш чиниите в горещата сапунена вода, прекарваш ги през чистата вода и ги нареждаш да се сушат на поставката за чинии.

Наблюдава ме и после настоява да изляза от кухнята: той сам ще довърши миенето на чиниите — първата му домакинска работа: измиване на чинии от закуска за двама.

Започвам да мета. Има прахосмукачка, но аз предпочитам да мета. Намирам метла в дървената рамка на радиатора и започвам от задната спалня. Майка всеки ден пуска прахосмукачка. Събирам боклука на купчинки. Щом събера достатъчно за една купчинка, оформям я и продължавам по-нататък. Тази къща е за четири купчини. Апартаментът ни в Париж се почиства с три купчини. Воденицата — с една, мога да направя и две, зависи колко е мръсно. Тя се цапа повече, но това са прах и пръст, а не сажди и нечистотии, както е в Париж. Мръсотията тук е нещо средно между двата вида, но определено е за четири купчинки.

Търся татко — очаквам да го видя в градината или в оранжерията. Но той е все още в кухнята — съсредоточено мие чинии. Питам се за какво ли си мисли.

Когато стигам до кладенеца, птичка полита в небето, а аз спускам кофата във водата.

Прокрадвам се незабелязано в кухнята и го наблюдавам. Той взима всяка чиния и внимателно я оглежда за мръсни петна; измива ги едно след друго. Може би щеше да бъде по-щастлив, ако имаше микрометър, центрофуга и стерилизатор. Така ги търка, като че ли трябва да изтърка и цветните рисунки по тях. Когато най-сетне решава, че са чисти, потопява ги поне десет пъти във водата за изплакване.

Важното е, че това го въодушевява: наслаждава се на миенето на чинии, на играта с гореща и студена вода.

Татко може да стане съвършен изпълнител на почти всичко. Знам, че ще полудея, ако го наблюдавам прекалено дълго. Това винаги е било едно от мамините оплаквания. Много приличам на нея, колкото и да не ми се иска да повярвам в това.