Уилям Уортън - Илюзии

Чакам. Лор още не казва нищо. Сега идва най-трудното.

— После, един ден, когато ти не беше вкъщи, се обади някаква жена. Името й беше Каролин. Плачеше. Искала да разговаря с мен. Това беше съпругата на Пит. Знаеш какво е отношението ми към съпругите на служителите в многонационалните компании, но тя беше много разстроена и аз се съгласих да се срещнем на другия ден след часовете. Беше събота и знаех, че няма да си у дома. Отдавна не го правеше. Все измисляше нещо — Лувъра, някоя изложба, оранжерията, „Комеди Франсез“, пазаруване или Операта. Чувствах, че си щастлива и аз също бях щастлив, но ми липсваше… Тя дойде у нас. Държеше няколко твои писма до Пит. Изпратила си ги до службата му. Не знам защо ги е занесъл вкъщи. Вероятно са били толкова хубави и изпълнени с любов, че е искал да бъдат близо до него. Каролин настояваше да ги прочета. Били любовни и изобилствали от мръсотии. Беше бясна и трепереше от гняв. Въпреки грима, лицето й беше бяло. Отказах да ги прочета. Писмата бяха лични. Не е правилно друг да ги чете… Ще призная, че бях много наскърбен. Ала не се изненадах. Дълбоко в душата си чувствах твоята радост и удовлетворение през изминалите две години. От една страна съзнавах, че си намерила човек, когото можеш да обичаш така, както никога не си обичала мен. И това ме радваше. Трябва да ми вярваш.

Опитвам се да я отдалеча от себе си, за да я погледна в очите, но Лор се е вкопчила в мен. Вече не ми се говори по този въпрос.

— Както и да е. Въпреки възраженията ми, Каролин показала писмата на Пит. Предупредила го, че ще се разведе и ще вземе децата, ако той незабавно не поиска да го преместят, за да престанете да се срещате. Според нея някои от нещата, които си написала, могат да доведат до уволнението ти, без право да преподаваш където и да е… Пит поиска да го преместят. Знам, че продължавате да се виждате, но, разбира се, не казах на Каролин. Пък и едва ли щеше да повярва как съм разбрал. Успях да я убедя да не ходи в училище с писмата. Не беше трудно. Не моите думи, а нейната гордост я спря. Накарах я да обещае, че няма да се свързва с теб и няма да прави сцени. Стана по-добре, отколкото очаквах.

Усещам как Лор се сковава. Притискам я до себе си, но ръцете й се отпускат от двете страни на тялото. Не желае да ме погледне. Правя точно онова, което не исках — причинявам болка на най-любимия си човек. Но вече съм стигнал почти до края и трябва да продължа. Не искам да бързам, но не искам и да протакам.

— Едва сега съзнавам, какво съм преживял тогава. Отначало ми беше трудно да го възприема. Но го проумях внезапно и понякога беше невъзможно да работя. Наблюдавах те и разбрах много неща — начина, по който се обличаше, правеше косата си и дори вървеше. За пръв път изпитах ревност — емоционална, психическа и умствена. Едва се сдържах да не повърна, когато мислех за това. Знаех, че трябва да говоря с теб, да излея чувствата си и да споделя болката си. Много исках ти да ми го кажеш. Чудя се какво ти е говорил Пит и колко си знаела.

Лор все още не реагира. Стои вцепенена и макар да е в прегръдките ми, не се притиска до мен.

— Обичам те, Лор. Знам, че ужасно страдаш. Сигурно истински обичаш Пит. Съзнавам, че никога не би ми причинила болка, ако не се отнася до нещо изключително важно за теб. Знам, че по своему обичаш и мен, макар че понякога ти е трудно да го проявиш. Аз съм откъснат от този свят. Пилея твърде много време, за да тичам напред-назад, да оправям нещата, да влагам смисъл в тях, да се правя на глупак и да се опитвам да повярвам в цялата тази реалност, която всички останали с лекота приемат за даденост.

Лор се отдръпва от мен и отново ме поглежда в очите. Лицето й е зачервено, а бузите блестят от сълзите. Клати глава — не достатъчно бързо, за да е твърдо „не“, нито достатъчно бавно, за да бъде само знак на отказ да повярва на думите ми. Поглеждам към къщата на мадам Лемоан. Капаците са спуснати. Ако някой ни гледа, ще помисли, че тъгуваме, защото децата са заминали.

— Слушай, Лор. Не е лесно да го кажа, но говоря сериозно. Щяхме да изхарчим много пари за Никол, но това вече не се налага. Защо не ги използваш и не си вземеш отпуск? Заслужаваш го… Отиди в Кънектикът и разговаряй с Пит и Каролин. Провери какво е положението. Бих сторил всичко, за да станеш отново същата жена, която обичах през всичките тези години. Направи го. Не само заради себе си, а заради мен и цялото ни семейство. И когато си наясно, ще измислим нещо. Убеден съм, че така ще бъде най-добре за всички.