Софи Кинсела - Беки Б. и аферата с чантата

— Готова ли си? — пита.

— Да. Само ще отида да ги платя.

Насочваме се към касата, където Сандра започва да сканира бар кодовете на покупките ми. Междувременно Джорджина разглежда Джес с нескрито любопитство.

— Ако не сте в настроение за дрехи — обажда се неочаквано тя, — какво ще кажете за бижута? — И веднага изважда един поднос изпод касата. — Имаме прекрасни гривни. Само по десет лири. Тази може би ще ви хареса. — И собственичката вдига една красива гривна, представляваща преплетени овали от чисто сребро, и аз ахвам.

— Много е хубава — кимва Джес и аз усещам, че ме залива облекчение.

— За сестрата на Беки — започва Джорджина и виждам как пресмята нещо под присвитите си очи, — три лири!

— Аууу! — възкликвам аз. — Това е фантастично! Много ти благодаря, Джорджина!

— Не, благодаря! — отсича Джес. — Нямам нужда от гривни.

Какво?!

Извръщам рязко глава шокирана. Ама тя очевидно нищо не разбира!

— Ама… гривната е на много изгодна цена! Никъде няма да намериш подобна отстъпка!

— Просто нямам нужда от нея — свива безразлично рамене Джес.

Направо нямам думи. Как е възможно да откажеш да купиш гривна за три лири?! Как?!

Така де, това си е направо противно на всички физични закони — или на каквито и да са там!

— Заповядай, Беки! — изчуруликва Сандра, като ми подава въжените дръжки на чантата. Всъщност, чантите са две — в бледорозово, блестящи, изискани, — обаче, когато пръстите ми се сплитат над дръжките, аз въобще не чувствам обичайното си за подобни случаи задоволство. Всъщност, не чувствам почти нищичко. Прекалено съм объркана, за да чувствам каквото и да било.

— Ами… в такъв случай, чао! — казвам. — И много ви благодаря на всички!

— Чао, Беки! — отвръща ми Джорджина. — И Джес! — Последното със значително по-малка доза топлота. — Надявам се, че някой ден пак ще се видим!

— Беки — обажда се Сандра, — преди да си тръгнеш, нека ти дам брошурата за нашата разпродажба!

Хуква към мен, подава ми една лъскава брошура и се привежда към ухото ми, като ми прошепва:

— Не искам да бъда неучтива, но… сигурна ли си, че тя е твоя сестра ?!

Когато излизаме на улицата, аз съм малко замаяна. Тази част от опознаването не мина точно така, както си я представях.

— Така! — обръщам се към Джес неуверено. — Това беше много приятно.

Обръщам се колебливо към нея, обаче тя си е лепнала едно такова студено, безразлично изражение, че не мога да я разбера какво си мисли. Ще ми се да се беше усмихнала поне веднъж! Или да подхвърли нещо от рода на: „Добре си изкарахме, нали?“

— Срамота, че не можа да си откриеш каквото искаш при Джорджина — пробвам аз. — Ти… хареса ли изобщо дрехите?

Джес свива рамене, обаче не изрича и думица и мен ме залива отчаяние. Знаех си! Тя презира вкуса ми! И през цялото време се преструваше, че не се нуждае от никакви нови дрехи — само от учтивост.

Така де! Кой е този човек, който не се нуждае от нова тениска? Именно! Никой.

Както и да е. Очевидно ще трябва да потърсим друг магазин. Магазин по вкуса на Джес. Запътваме се ние по обляната в слънце улица, а мозъкът ми щрака на бързи обороти. Никакви поли… никакви гривни… Дънки! Всички обичат дънките! Перфектно!

— Всъщност, аз имам нужда от нови дънки — изричам небрежно.

— Че защо? — смръщва се Джес. — Какво им е лошото на дънките, с които си в момента?

— Ами… нищо конкретно. Обаче въпреки всичко имам нужда от още! — Последното казвам през смях. — Искам дънки малко по-дълги от тези, с които съм в момента, не чак толкова отпуснати и може би в тъмно, индиговосиньо.

Поглеждам с надежда към Джес, изчаквайки я да сподели с мен какви дънки иска тя . Обаче тя си мълчи.

— Ами… ти нямаш ли нужда от нови дънки! — изричам с чувството, че бутам огромен камък по нанагорнище.

— Не, нямам — отсича тя. — Обаче ти си купи.

Разочарованието ми се засилва.

— Е, може би някой друг път — насилвам се да се усмихна аз. — Няма значение.

Вече сме стигнали до ъгъла — и, да! В „Л. К. Бенет“ имат разпродажба!

— Погледни тези неща! — възкликвам и хуквам към витрината, препълнена с разноцветни елегантни сандали. — Не са ли разкошни?! Ти какви видове обувки обичаш?

Джес плъзва поглед към изложеното на витрината, след което отговаря:

— Всъщност, не си правя труда да избирам кой знае какви обувки. Нали знаеш, обикновено хората не забелязват обувките.

Боже! Краката ми буквално омекват от шок!

Хората не забелязват обувките?!