Джоан Харис - Шоколад

— Божичко, Исусе Христе! — под напора на внезапната реакция коленете ми омекнаха. — Палачинки. Фламбирани палачинки, това било.

Едва се въздържах да не избухна в истеричен смях. Заболя ме стомахът, забих юмруци в него, за да попреча на внезапния пристъп. Както я наблюдавах, запали нова купчина палачинки и ги сервира сръчно направо от горящия тиган, течните пламъци се заизсипваха от чиния в чиния като огньовете на свети Елм. Палачинки. Ето какво ми причинили, mon pere . Накараха ме да халюцинирам. Това ми сториха тя и решите й приятели. А изглежда толкова невинна с това нейно открито, ведро лице. Звънът на гласа й над водата, смехът и, слял се с веселата глъчка, е възбуждащ, трепти, изпълнен с радостни чувства. Стигнах до там да се питам как ли би звучал моят глас сред другите, моят смях, смесен с нейния. Нощта внезапно се стовари отгоре ми ужасно самотна, ужасно студена и пуста.

Де да можех, рекох си. Да изляза от скривалището си и да се присъединя към тях. Да ям, да пия. Мисълта за храна е съкрушителна и омайваща, устата ми се пълни със слюнки. Да се натъпча с палачинки, да се сгрея на огъня, да почувствам топлината на златистата й кожа.

Дали това е изкушение, pere ? Внушавам си, че съм устоял, че вътрешно съм се преборил, че молитвата ми — моля те, о, моля те, о, моля те — е за избавление, а не от копнеж.

Изпитвал ли си го? Молел ли си се? В онзи ден на твоето поражение в канцеларията беше ли усещането тъй искрено и топло като цигански мангал? Или бе придружено от крехък вопъл на изтощение, финален нечут стон в тъмнината?

Не биваше да те обвинявам. Сам човек, пък бил той и свещеник, не би могъл да се изправи срещу прилива. А аз бях твърде млад, за да познавам самотата на изкушението, горчивия вкус на завистта. Бях твърде млад, pere . Вдигнах поглед към теб. Не толкова заради самото действие, не дори заради това с кого си го извършил, колкото заради факта, че си способен на грях. Дори ти, pere . Когато осъзнах това, вече нищо не беше сигурно. Никой. Дори аз самият.

Нямам представа колко време съм ги наблюдавал, pere . Сигурно доста, понеже когато най-накрая понечих да си тръгна, ръцете и краката ми бяха изтръпнали. Долу видях Рижия и приятелките му Бланш и Зезет, а също и Арманд Воазен, Люк Клермон, Нарсис, Арабина, Гийом Дюплеси, татуираното момиче, дебелата жена със зеления шал. Имаше деца, предимно от катунарите, но също и от селото, като Жано Дру и, разбира се, Анук Роше. Някои едва се държаха на краката си, други танцуваха край самия бряг, набиваха завити в дебели овесени палачинки наденици или пиеха греяна лимонада с джинджифил. Обонянието ми явно се е изострило необичайно, защото почти усещам вкуса на ястията в чиниите им — рибата, опечена на жар в мангала, разтопеното козе сирене, тъмните овесени палачинки и светлата торта с горещ шоколад, confit de canard 58 58 Патешко месо в консерва (фр.) — Б.пр. и merguez 59 59 Прясна наденичка от говеждо (понякога от овче) месо с много подправки. — Б.пр. с подправки. Гласът на Арманд се извисяваше над останалите; смехът й бе като на грохнало от превъзбуда дете. Фенерите и свещите святкаха над водата като коледна украса.

Отпърво ужасеният вик ми се стори израз на въодушевление. Пронизителен сноп от звуци, смехове, а защо не и истерични възгласи. Помислих си, че някое от децата е паднало във водата. В следващия миг съзрях огъня.

Гореше лодката, вързана най-близо до брега, току до пируващите. Паднал фенер, небрежно хвърлена цигара или горещ парафин от свещ, попаднал върху сухо платнище. Каквато и да беше причината, огънят лумна светкавично. Само за миг погълна покрива на лодката и се развилия по палубата. Отначало танцуващите пламъци бяха прозирно сини като фламбираните палачинки, но постепенно се нагорещяваха, за да достигнат яркия портокалов цвят на горящи снопи сено в августовска вечер. Онзи, дето му викат Рижия, скочи пръв. Май беше неговата лодка. Още преди пламъците да са променили цвета си, вече скачаше от една палуба на друга по посока на пожара. Една от жените отчаяно извика името му. Изобщо не я чу. Лек е и тича като коза. Озова се край две съседни лодки за няма и трийсет секунди, хвърли се към въжетата, които ги привързваха към брега и ги освободи, блъсна навътре към реката трета, която не беше завързана, и продължи. Виан Роше го наблюдаваше с разперени ръце. Останалите стояха притихнали на вълнолома. Освободените лодки се понесоха бавно надолу по развълнувалата се река. Лодката на Рижия вече бе неспасяема, над водата се извиваха колони дим и овъглени отломки. Въпреки това той сграбчи парче обгорял брезент и започна да блъска с него пламъците. Жегата обаче бе убийствена. Няколко искри лизнаха първо панталона, после ризата му. Захвърли брезента и ги потуши с длани. Закрил очите си с ръка, направи още един опит да проникне в каютата. Чух го да кълне грубо на силния си диалект. Арманд също му подвикна притеснено. Счу ми се нещо за бензин и резервоари.