Джоан Харис - Шоколад

Днес Люк дойде пак, за да се види с Арманд. Вече е някак по-уверен, макар че продължава да заеква доста осезаемо, от време на време обаче се поотпуска и подхвърля по някоя тънка шега, на която сам се подсмихва с почуда и изненада, сякаш ролята на комик му е крайно непривична. Арманд беше в прекрасна форма, сменила вечната черна сламена шапка с ефирен копринен шал. Бузите й блестяха като червени ябълки, макар да подозирах, че това, както и необикновената яркост на устните й, се дължи по-скоро на козметични средства, отколкото на бодър дух. За краткото време заедно двамата с внука й бяха установили, че ги свързват много повече неща, отколкото са си представяли някога. Освободени от затормозяващото присъствие на Каро, те се чувстваха удивително комфортно в компанията на другия. Трудно е да си представи човек, че само допреди миналата седмица едва си кимаха за поздрав. Сега помежду им кипи енергия, говорят си с приглушени гласове, излъчват близост. Политика, музика, шах, религия, ръгби, поезия… Сменят непрестанно и със замах тема след тема, като чревоугодници в ресторант, които непременно държат да опитат всичките гозби. Арманд насочва цялата лъчиста мощ на чара си към него — на места е вулгарна, после ерудирана, обаятелна, кокетна, сериозна, мъдра.

Няма никакво съмнение — това се нарича прелъстяване.

Сега тя бе тази, която забеляза колко е часът.

— Става късно, момчето ми — вметна рязко. — Време е да се прибираш.

Люк замлъкна по средата на изречението, изведнъж помръкнал.

— Изобщо… не разбрах кога е станало толкова късно — Фразата увисна във въздуха, явно не искаше да си тръгва. — Сигурно е време — допълни вяло. — Ако закъснея, м-майка много ще се притесни. П-предполагам. Нали я з-знаеш каква е.

Арманд бе взела мъдрото решение да се въздържа доколкото може от неуважителни коментари по отношение на Каро пред момчето. Сега обаче не можа да преглътне злостната си усмивчица.

— На мен ли разправяш. Кажи ми, Люк, никога ли не си изпитвал подтик да й се противопоставиш… поне мъничко? — в погледа й пламтяха игриви пламъчета. — На твоята възраст е задължително да си падаш малко бунтар: да пуснеш дълга коса, да слушаш рок музика, да сваляш гаджета, такива работи. В противен случай ще ти се отели волът, като станеш на осемнайсет.

Люк поклати глава.

— Прекалено е рисковано — отвърна кратко. — Мил ми е ж-животът.

Арманд се засмя доволно.

— Тогава значи другата седмица?

Люк я целуна лекичко по бузата.

— По същото време?

— Ще гледам да успея — тя му се усмихна. — Утре организирам парти в къщи — изтърси изведнъж. — За благодарност към всички, дето ми ремонтираха покрива. Заповядай, ако имаш възможност.

Люк явно се колебаеше.

— Разбира се, ако има проблем с Каро… — изречението остана да потрепва незавършено с иронични нотки, Арманд впи в Люк лъчистия си, предизвикателен поглед.

— Все ще си намеря някакво извинение — той се гмурна под изумения й поглед. — С-сигурно ще е голяма забава.

— Разбира се — бързо вметна Арманд. — Всички ще дойдат. Така де, без Рейно и библейската му кохорта — подсмихна се дяволито. — Което така или иначе си е голямо признание.

Лицето му грейна във внезапна веселост, примесена с чувство за вина.

— Б-библейската кохорта. Memee, така готино го каза!

— Че аз винаги съм готина — отвърна Арманд с гордо вдигната глава.

— Ще глед-дам да из-змисля нещо.

Арманд тъкмо допиваше питието си, а аз се канех да затварям, когато дойде Гийом. Тази седмица почти не го бях виждала, изглеждаше някак смачкан, безцветен, очите му надзъртаха тъжно изпод ръба на филцовата шапка. Винаги изискан, той ни поздрави с обичайната си мрачна любезност, но забелязах, че е притеснен. Дрехите му висяха като на закачалка от свлечените рамене, сякаш под тях нямаше нищо. Върху невзрачното му лице се мъдреха две ококорени очи, изпълнени с мъка, като на францискански монах. Чарли не беше с него, само каишката му проблесна, увита около китката на Гийом. Анук го изгледа с любопитство откъм кухнята.

— Знам, че затваряте — гласът му бе отчетлив, тонът добре премерен, като на смела войнишка съпруга от любимите му английски филми. — Няма да ви задържам — налях му половин чаша от най-черното си еспресо, в чинийката сложих и няколко от любимите му флорентинчета. Анук кацна на един висок стол и впери в сладките му завистлив поглед.

— За никъде не бързам — отвърнах.

— Нито пък аз — обяви Арманд както обикновено, без да го усуква, — но ако имаш да й казваш нещо насаме, мога да си вървя.