Джоан Харис - Шоколад

Някои от нашите, по-слабохарактерните, сред които и Нарсис, започнаха да подхвърлят идеи за благотворителност. За милост. Но ти остана силен. Знаеше как да постъпиш.

На литургията прочете имената на отказалите да съдействат. Муска — старият Муска, бащата на Пол — не ги пускаше в кафенето, докато най-сетне се вразумиха. Нощем започнаха да избухват сблъсъци между циганите и селяните. Църквата бе осквернена. Но ти остана непоклатим.

Един ден видяхме как се опитват да освободят лодките си от плитчините и да излязат към реката. Калта бе все още мека, на места потъваха почти до кръста, ръцете им диреха опора в хлъзгавите камъни. Едните дърпаха, впрегнати в лодките си с ремъци, другите бутаха отзад. Като видяха, че ги гледаме, някои започнаха да ни ругаят с грубите си дрезгави гласове. Но трябваше да минат още цели две седмици, докато най-сетне си отидат, изоставяйки потрошените си лодки. Огън, mon pere , така ни каза, огън, оставен без надзор от собствениците на една от лодките — пияница и неговата повлекана. Пламъците лумнали в наелектризирания сух въздух и погълнали всичко по пътя си. Нещастен случай.

Плъзнаха слухове. Винаги е така. Говореше се, че ти с твоите проповеди си бил подстрекателят. Че си поздравявал любезно стария Муска и сина му, тогава младеж, които обикновено виждали и чували всичко, но точно в онази нощ не чули и не видели нищо. Като цяло обаче хората въздъхнаха облекчено. И когато дойдоха зимните дъждове и Тан отново набъбна, от останките на лодките не остана и следа.

Наминах отново натам тази сутрин, pere , това място не ми дава мира. Почти не е мръднало от преди двайсет години, обгърнато от някакво лениво спокойствие, като затишие пред буря. Докато минавам покрай прозорците, нервно се подръпват пердета. Откъм притихналите пространства сякаш ме преследва нисък, боботещ кикот. Дали ще имам достатъчно смелост, pere ? Въпреки всичките ми добри намерения дали няма да се проваля?

Три седмици. Прекарах вече три седмици в пустошта. Би трябвало да съм се пречистил от колебанията и слабостите. Но страхът не ме е напуснал. Снощи я сънувах. О, не, не става въпрос за изпълнен със страсти сън. По-скоро усещане на неразбираема злоба. Тази жена внушава безредие, pere , което толкова ме влудява. Дивото.

Жолин Дру ме информира, че й дъщерята е същата. Търчи като обезумяла из „Les Marauds“, пълни главите на децата с приказки за ритуали и суеверия. Според Жолин това дете никога не е влизало в църква, никога не се е учило да се моли. Говорила й за Великден и за Възкресението; малката отвръщала с налудничави брътвежи и езически глупотевини. И този фестивал. Афишите се мъдрят на всяка витрина. Децата са полудели от възторг.

„Остави ги, pere , човек веднъж е млад“, казва снизходително Жорж Клермон. Жена му ме гледа лукаво изпод свъсените си вежди. „Е, не виждам какво толкова ще навреди“, отронва с превзетата си усмивка. Подозирам, че всъщност синът им е проявил интерес. „Нали всичко, което подчертава Великденското послание…“

Не се опитвам да ги убеждавам. Да се обявя против детски празник е все едно сам себе си да превърна в посмешище. Нарсис вече е бил чут да подхвърля за бригада антишоколад, избухвайки в предателски смях. Толкова е отвратително. Фактът, че прибягва до църковен празник, за да подкопае устоите на Църквата… моите устои. И без друго вече изложих на риск достойнството си. Нямам намерение да отивам по-далеч в тази посока. А с всеки изминал ден въздействието й върху хората става все по-силно. Част от заслугата е на самия магазин. Наполовина кафене, наполовина confiserie 56 56 Сладкарница, магазин за сладкарски изделия (фр.). — Б.пр. , той създава чувство за уют, защитеност. Децата умират за шоколадовите фигурки, които им продава за дребни стотинки. На възрастните им допада тази атмосфера на скандалност, на споделени тайни, на прошепнати болки. Няколко семейства вече си поръчват при нея неделна шоколадова торта. Виждам ги как след служба отиват право в магазина и излизат от там с натруфени кутии в ръце. Жителите на Ланскене су Тан никога не са консумирали толкова шоколад. Вчера Денис Арно дъвчеше — дъвчеше! — в изповедалнята. Усетих сладостта, попила в дъха й, но дългът изискваше да запазя анонимност.

„Благошлови ме, mon pere , понеже шъгреших“, чувах я как дъвче, как всмуква сладостния сок през зъбите си. Докато ми изповядваше цяла поредица незначителни прегрешения, които дори не запомних, яростта ми растеше, а ароматът на шоколад изпълваше все по-непоносимо затвореното пространство. Гласът й бе натежал от шоколад, усетих как устата ми се изпълва със слюнка. Най-сетне не издържах.