Джоан Харис - Шоколад

Този неин фестивал ще се провали. Нелепо е да се мисли, че при наличието на такава силна съпротива ще оцелее. Ще проповядвам против него всяка неделя. Ще чета на висок глас имената на нейните сподвижници и ще се моля за тяхното избавление. Циганите вече внесоха смут. Муска се оплаква, че присъствието им отблъсква клиентелата му. Глъчката от лагера им, музиката, огньовете са превърнали „Les Marauds“ в плаващо сборище, реката блести от разлятото в нея гориво, надолу по течението се носят отпадъци. А жена му била готова да ги приеме, така чух. За щастие такива като тях не могат да уплашат Муска. Клермон ми сподели, че миналата седмица ги изпъдил без никакъв проблем, когато се осмелили да прекрачат прага на кафенето му. Както виждаш, pere , въпреки цялата шумотевица те си остават едни тъпаци. Муска прегради пътеката, идваща откъм „Les Marauds“, за да възпрепятства минаването им. Възможната поява на насилие би трябвало да ме ужасява, pere , но в известен смисъл съм готов да я приветствам. Това би ми дало оправдание да призова полицията от Ажен. Трябва пак да говоря с Муска. Той ще знае как да постъпим.

Лодката на Рижия е най-близо до брега, вързана е на известно разстояние от останалите, точно срещу къщата на Арманд. Тази нощ носовете й са окичени с хартиени фенери, приличат на пламтящи плодове. Докато си проправяме път към „Les Marauds“, откъм брега ни връхлита натрапчивата миризма на печено. Прозорците на Арманд са широко отворени към реката, светлината от къщата хвърля във водата трепкащи отблясъци. Удиви ме липсата на какъвто и да е боклук, усърдието, с което е била събрана всяка огризка, за да бъде изхвърлена в металните варели и изгорена. От една лодка по-надолу по реката се носи китарен звън. Рижия се е настанил на малкия вълнолом, вперил поглед във водата. Към него вече са се присъединили неколцина души, сред тях разпознавам Зезет, друго момиче, на име Бланш и северноафриканеца Махмед. Близо до тях, върху преносим мангал, зареден с въглища, е оставена да се готви гозба.

Анук моментално се затича към огъня. Чух Зезет тихо да я предупреждава:

— Внимавай, миличка, горещо е.

Бланш ми подаде бокал греяно вино, подправено с ароматни билки. Поемам го с усмивка.

— Да видим какво ще кажеш за това.

Напитката беше сладка, с изострен от лимона и индийското орехче вкус и толкова силно алкохолна, че веднага ме удари в гърлото. За пръв път от седмици нощта беше ясна, дъхът ни чертаеше по неподвижния въздух силуети на танцуващи дракони. Над реката се стелеше дантелена мъгла, озарявана тук-там от светлините на лодките.

— И Чехълчо иска да си пийне — обажда се Анук, сочейки с пръстче съда с виното.

Рижия грейва в усмивка.

— Чехълчо ли?

— Заекът на Анук — отвръщам бързо. — Нейният… въображаем приятел.

— Не съм сигурен, че на Чехълчо ще му хареса точно това — казва й той. — Може би ще предпочете малко ябълков сок?

— Ще го попитам — заявява Анук.

Тук Рижия е различен, по-спокоен, докато наглежда гозбата си, силуетът му искри срещу огъня. В главата ми нахлуват спомени за речни раци, разрязани и метнати върху жарава, за сардини, млечна царевица, сладки картофи, за карамелизирани ябълки, оваляни в захар и запържени в масло, за месести палачинки и мед. Ядохме с пръсти от метални чинии, пихме сайдер и още от ароматното греяно вино. Анук и още неколцина деца отидоха да си играят край реката. Арманд също се присъедини към нас, протегна ръце да се сгрее на мангала.

— Ех, само да бях по-млада — въздъхна тя. — Нямаше да имам нищо против да го правя всяка вечер — изрови един горещ картоф от жаравата и започна да го подмята пъргаво в ръце, за да изстине. — Точно за такъв живот съм си мечтала като дете. Лодка къща, много приятели, всяка нощ тържества… — хвърли категоричен поглед на Рижия — Мисля да избягам с теб — обяви след малко. — Винаги съм си падала по мъже с червена коса. Може да съм стара, но съм готова да се обзаложа, че мога да те науча на туй-онуй.

Рижия се ухили. Тази вечер у него нямаше и следа от стеснителност. Беше в добро настроение, доливаше отново и отново чашите с вино и сайдер, трепетно щастлив да бъде домакин. Поухажва Арманд, отправяйки й екстравагантни комплименти, разсмя я до сълзи. Научи Анук да прави жабки във водата. Най-накрая ни разведе из безупречно поддържаната си лодка — изрядно чиста, кокетна кухничка, килерче с бидон вода и хранителни припаси, спално помещение с плексигласов покрив.