Джоан Харис - Шоколад

— И папата ги благославя, една по една, до късно през нощта, хилядите френски камбанарии очакват притихнали тяхното завръщане в утрото на Великден.

Аз, нейната дъщеря, слушах с ококорени очи омайващите й апокрифни разкази, гарнирани с истории за Митра, Балдер Красивия 49 49 В скандинавската митология, син на Один и Фрига, най-красивият сред боговете, убит от Ходер, бога на войната. — Б.пр. , Осирис и Кетцалкоатл 50 50 Едно от главните божества в ацтекския пантеон, изобразявано като красива змия-птица. — Б.пр. , всички те вплетени в истории за летящи шоколади и вълшебни килимчета, за Триръката богиня и Аладиновата пещера на чудесата, от която Христос излязъл след три дни, амин, абракадабра, амин.

— И благословиите се претопяват във всякакви форми и видове шоколад, камбаните се преобръщат като купи, за да отнесат шоколадовите дарове у дома. И летят цяла нощ, а щом стигнат до своите кули и камбанарии в неделното утро на Великден, застават по местата си и започват да се люлеят и да изливат радостта си.

Камбаните на Париж, Рим, Кьолн, Прага. Сутрешни камбани, молитвени камбани, в които отекват промените, ставали през годините на нашето изгнаничество. Великденски камбани, споменът за които е толкова силен, че ушите те заболяват, докато ги слушаш.

— А шоколадите се понасят през нивята и градовете. Докато камбаните бият, те се сипят из въздуха. Някои падат на земята и се разтрошават. Децата свиват гнезда и ги полагат високо горе по дърветата, за да уловят падащите яйца, шоколадови кокошчици, зайчета, guimauves и бадеми…

Жано се обръща към мен с грейнало лице и все по-уголемяваща се усмивка.

— Супер!

— Ето за това получавате шоколади на Великден.

Гласът му е изпълнен със страхопочитание и внезапна категоричност.

— Направи го! Моля те, направи го!

Обръщам се чевръсто да овъргалям един трюфел в какаово брашно.

— Какво да направя?

— Това! Великденската история. Ще е толкова суперско, с камбаните, с папата и въобще. Можеш да организираш шоколадов фестивал, цяла седмица, даже може да си направим гнезда… да ловим великденски яйца, и… — млъква, задъхан от вълнение и се вкопчва в ръкава ми. — Мадам Роше, моля те.

Зад него Анук ме наблюдава съсредоточено. Десетината омърляни хлапета отзад също отронват свенливи молби.

„Grand Festival du Chocolat“ 51 51 Голям фестивал на шоколада (фр.). — Б.пр. . Обмислям идеята. След месец люляците ще са цъфнали. Винаги правя на Анук гнездо с яйце и името й, изписано върху него със сребърна глазура. Може пък това да е нашият си карнавал, да отпразнуваме по този начин приемането ни на новото място. Идеята не е нова за мен, но да я чуя от устата на едно дете е все едно да претегля колко струва.

— Ще ни трябват афиши — симулирам колебание.

— Ние ще се погрижим! — Анук го предлага първа, лицето й е грейнало от вълнение.

— И знамена, гирлянди…

— Флагчета…

— И шоколадов Исус на кръста с…

— Папата в бял шоколад…

— Шоколадови овчици…

— Състезания по търкаляне на яйца, търсене на съкровища…

— Ще поканим всички, ще бъде…

— Супер!

— Абсолютно супер яко…

Махнах с ръце към тях за малко тишина. През смях. Жестът ми бе съпроводен от арабеска от лугав шоколадов прах.

— Афишите от вас — казах им. — За другото не берете грижа.

Анук се хвърли към мен с разтворени обятия. От нея лъха на сол и дъждовна вода, на пръст и блато. Рошавата й главица блещука в капчици дъжд.

— В моята стая! — крещи в ухото ми. — Може да дойдат, нали може, маман, кажи, че може! Ще започнем веднага, имам хартия, моливи…

— Става — отвръщам.

Час по-късно на витрината ми кацна огромен плакат — по идея на Анук, в изпълнение на Жано. Текстът, изписан с огромни разкривени зелени букви, гласеше:

„GRAND FESTIVAL DU CHOCOLAT

В «LA CELESTE PRALINE»

ЗАПОЧВА НА ВЕЛИКДЕН

ВСИЧКИ СА ПОКАНЕНИ

!!! КУПУВАЙТЕ СЕГА, ДОКАТО ИМА!!!“

Около надписа подскачаха какви ли не чудати същества: една персона в роба и с висока корона, явно папата; в краката му строени плътно една до друга изрязани формички на камбани. До една усмихнати.

Прекарах по-голямата част от следобеда в темпериране на новата партида глазура и подреждане на витрината. Дебел пласт зелено сукно за тревата. Хартиени цветя — нарциси и маргаритки, приносът на Анук, — забодени на рамката на прозореца. Облепени в зелено кутийки, в които някога е имало какаов прах, притиснати една в друга, за да изобразят скалист планински пейзаж. Намачкана целофанена хартия, покриваща планината като ледена постеля. Препускаща и виеща се навътре в долината река от синя копринена панделка, върху която кротуват няколко къщи лодки. А по-долу процесия от шоколадови фигури — котки, кучета, зайци, някои с очи от стафиди, с розови марципанени уши, с опашки от стръкчета женско биле и захарни цветенца между зъбите… И мишки. На всяко възможно местенце мишки. Бързащи нагоре по хълма, сгушени в ъглите, дори върху лодките. Розови и бели кокосови мишлета, шоколадови мишоци във всякакви цветове, глазурирани, пепитени, захаросани… И над всички тях Магьосникът измамник 52 52 В ориг. Pied Piper (Пъстрия свирач), известен още като Ловеца на плъхове. Според една саксонска легенда от XVI век Пъстрия свирач от Хамерн е свързан със заминаването на местните деца от града и тяхната съдба през 1284 г. — Б.пр. , величествен в червено-жълтите си одежди, с флейта от бонбони в едната ръка и шапка в другата. В кухнята си разполагам със стотици калъпи, тънки и меки за яйцата и фигурките, керамични за камеите и шоколадите с плънка. С тяхна помощ мога да предам всякакво изражение, да го нанеса върху куха черупка, да добавя коса, други детайли с фина пръчица, извайвайки торса и крайниците на отделни части, които намествам и свързвам с жички и разтопен шоколад. Малко камуфлаж — червено наметало с дипли от марципан. Туника, шапка от същия материал, дълго перо, докосващо земята до обутия в ботуш крак. Моят Магьосник прилича малко на Рижия с червената си коса и пъстра носия.