Джоан Харис - Шоколад

— Да, знам — прошепнах нежно.

Просветлението озарява ту мен, ту нея, завърта се плавно между нас като коледна топка.

— Нещата могат да се подобрят — продължавам. — Пол-Мари не е властелинът на света.

— Но би могъл да стане — отвръща на инат.

Усмихнах се. Докъде ли ще стигне, ако насочи тази своя упоритост навън, вместо навътре? Същото се отнася и за мен. Мислите й са толкова близо до мен, мамят ме да проникна в нея. Никак не би ми било трудно да взема нещата в свои ръце… Припряно отхвърлих тази мисъл. Не мога да я притискам за вземането на каквото и да било решение.

— Преди нямаше при кого да отидеш — казах. — Сега вече има.

— Нима? — в нейната уста това ми прозвуча почти като признаване на поражението.

Замълчах. Нека сама си отговори.

Изгледа ме мълчаливо за момент. В очите й блещукаха светлините, идещи откъм „Les Marauds“. Пак си помислих, че и трябва съвсем мъничко, за да се превърне в истинска красавица.

— Лека нощ, Жозефин — не се обърнах да я погледна, но знам, че ме е гледала през цялото време, докато се изкачвах нагоре по хълма. Сигурна съм, че е останала така дълго, след като съм завила зад ъгъла и съм изчезнала от погледа й.

Все същия убийствен дъжд. Сякаш част от небето се е повдигнала, за да излее помията си върху живота в аквариума долу. Децата, ярки гумени патета в своите дъждобрани и ботуши, крякат и се клатушкат по площада, виковете им се блъскат в ниските облаци. Работя в кухнята и им хвърлям по едно око. Тази сутрин развалих витрината — вещицата и шоколадовата къщичка, заедно с всичките шоколадови животинки с грейнали лъщящи лица. Анук и приятелчетата й си разделиха лакомствата в почивките между експедициите до дъждовните локви на „Les Marauds“. Жано Дру ме наблюдава с блеснали очи как шетам в кухнята, стиснал във всяка ръка по една гарнирана меденка. Анук е точно зад него, другите деца са се строили зад тях и си шушукат.

— Какво ще е следващото? — гласът на Жано е като на по-голямо момче, нотка на небрежна напереност и капка шоколад на брадичката. — Какво ще сложиш на витрината?

Свих рамене.

— Тайна — отвърнах, без да спирам да добавям с бъркане creme de cacao 44 44 Какаов крем (фр.). — Б.пр. в емайлирана купа с разтопен кувертюр.

— Ама аз сериозно — не се отказва той. — Би трябвало да е нещо, свързано с Великден. Нали се сещаш. Яйца и тям подобни. Шоколадови кокошки, зайци, такива неща. Като в магазините в Ажен.

Спомням си ги от детските години; парижките chocolateries c кошниците обвити в станиол яйца, рафтовете със зайчета и пиленца, звънчета, марципанени плодове и marrons glacis 45 45 Захаросани кестени (фр.). — Б.пр. , amourettes 46 46 Букв. умалително от любов (фр.); сладки във формата на сърчица. — Б.пр. и прелестни нежни кошнички с petits fours 47 47 Петифури (фр.). — Б.пр. , карамелчета и хиляда и едно превъплъщения на сладостните пътешествия на вълшебни килимчета, по-подходящи за арабски харем, отколкото за тържествените ритуали, съпровождащи Мъките Христови.

— Спомням си как майка ми разказваше историята на великденските шоколади.

Парите никога не стигаха за такива изискани неща, но винаги получавах своята cornet surprise , фуния с великденски подаръци — парички, хартиени цветя, твърдо сварени яйца, боядисани в ярки лъщящи цветове, кутия, облепена в цветно папиемаше, изрисувано с пиленца, зайчета, усмихнати дечица сред цветя, все една и съща всяка година и прилежно скатавана за следващата. Наред с всичко това във фунийката намирах и целофанено пакетче стафиди с шоколадова глазура, всяка стафидка предназначена да бъде предъвквана бавно и с наслада в изгубените часове на онези странни нощи, залутани между различни градове, напоени с неоновия блясък на хотелски табели, трептящи на пресекулки през щорите и изпълнени с дишането на майка ми, бавно и безкрайно, в тягостната тишина.

— Според нея през нощта на Разпети петък камбаните напускали камбанарии и църковни кули и отлитали с магически криле към Рим.

Жано кима и ме поглежда с онзи типичен за порастващите деца насмешливо циничен, полудоверчив поглед.

— Строяват се пред папата, целият в златно бели одежди, с митра и позлатен жезъл: огромни камбани и мънички звънчета, clochettes и тежки bourdons , карильони и чанове, всички в очакване на благословията му.

Майка ми вярваше на тази детска история с цялата си душа, очите й заблестяваха от удоволствие пред нейната абсурдност. Всъщност тя обичаше всякакви приказки и легенди — за Христос, за Еостра 48 48 Англосаксонска богиня на пролетта, от чието име някои изследователи извеждат етимологията на английската дума за Великден — Easter. — Б.пр. и Али Баба, — като отново и отново вплиташе нишката на родния фолклор в яркото пано на вярата. Лечение с кристали и астрални пътешествия, отвличания от извънземни и необясними изригвания — майка ми вярваше във всичко това или поне се правеше, че вярва.