Джоан Харис - Бонбонени обувки

Разбира се, аз не смея да попитам за Рижия, макар да знам от Зози, че е там. Изминаха пет дни, откакто се появи неочаквано, и оттогава не е идвал. Това малко ме учудва, макар че може би няма защо. Казвам си, че така е по-добре, че ако го видя отново, нещата ще се усложнят още повече. Но вече стана непоправимото. Аз видях лицето му. И сега чувам подрънкването на звънчетата отвън – вятърът отново се пробужда...

– Може би трябва просто да мина оттам – подхвърлих аз с небрежен тон, който не би могъл да заблуди никого. – Струва ми се някак нередно да не се виждаме и...

Зози сви рамене.

– Разбира се, ако искаш да го уволнят...

– Да го уволнят?

– Естествено – нетърпеливо отвърна тя. – Не знам дали си забелязала, Ян, но мисля, че Тиери вече е нарочил Рижия, и ако започнеш просто да минаваш оттам, ще стане скандал и преди да се усетиш...

Звучи разумно както винаги, помислих си аз. Зози винаги ще изтъкне някой разумен довод. Но сигурно съм изглеждала отчаяна, защото тя се усмихна и ме прегърна.

– Слушай, ако искаш, аз ще отида да видя Рижия. Ще му кажа, че винаги е добре дошъл в сладкарницата. По дяволите, мога дори да му занеса сандвичи за обяд.

Разсмях се на духовитото ѝ предложение.

– Не мисля, че е необходимо.

– Не се тревожи. Всичко ще се нареди.

Започвам да си мисля, че може би е права.

Днес на път за гробището се отби мадам Люзерон с пухкавото си рижо кученце. Както винаги купи три трюфела с ром, но днес не изглеждаше толкова резервирана, лесно склони да седне и да пийне кафе мока с парче от моята трипластова шоколадова торта. Макар че вече сяда в сладкарницата, тя рядко говори: предпочита да гледа как Розет рисува под тезгяха или прелиства книжка.

Днес мадам Люзерон разгледа коледната къщичка, която вече беше отворена и разкриваше част от интериора. Днешната сцена се развива в коридора: на вратата се тълпят гости, а домакинята на тържеството ги посреща в къщата.

– Много оригинална витрина – отбеляза мадам Люзерон, като надвеси напудреното си лице над къщичката. – С тези малки мишки... И куклите вътре...

– Хубави са, нали? Ани ги направи.

Госпожата отпи от кафето си.

– Може би има право – каза тя след кратко мълчание. – Няма нищо по-тъжно от празна къща.

Куклите са от дървени щипки за пране, грижливо оцветени и облечени с голямо старание. Личи си, че направата им е отнела много време и усилия; и в господарката на къщата аз разпознавам себе си. Или поне разпознавам Виан Роше: роклята ѝ е от парче червена коприна, за дългата ѝ черна коса – по настояване на Анук – дадох кичур от косата си, който тя залепи и върза с панделка.

– Къде е твоята кукла, Анук? – попитах я по-късно.

– О, още не съм я завършила. Но ще стане – каза тя толкова сериозно, че аз се усмихнах. – Ще направя кукли за всички. И на Коледа всички кукли ще са готови и всички врати на къщата ще бъдат отворени, и ще има голямо празненство...

А, казах си аз. Ето че стигаме до основната мисъл.

На 20 декември Розет има рожден ден. Никога досега не сме ѝ организирали тържество. Времето е неподходящо – винаги се оказва така, – твърде близо до Коледа и недостатъчно далеч от Ле Лавьоз. Всяка година Анук ме упреква за това, макар че на Розет сякаш ѝ е все едно. За нея всички дни са вълшебни и шепа копчета или късче смачкана сребриста хартия са също толкова прекрасни, колкото и най-красивите играчки.

– Може ли и ние да направим празненство, мамо?

– О, Анук. Знаеш, че не можем.

– Защо? – не отстъпваше тя.

– Ами, нали знаеш, сега имаме много работа. И освен това ще се местим на "Рю дьо ла Кроа"...

– Има си хас – отсече Анук. – Ами точно затова. Не можем да се преместим, без да се сбогуваме. Трябва да направим тържество за Коледа. За рождения ден на Розет. За приятелите ни. Знаеш, че щом се преместим при Тиери, всичко ще се промени и ще трябва да правим каквото той иска, и...

– Не е честно, Анук – казах аз.

– Но е вярно, нали?

– Може би.

Тържество за Коледа, помислих си. Като че ли не ми стига работата в сладкарницата, и то в най-оживеното време на годината...

– Разбира се, и ние ще помагаме – каза Анук. – Аз мога да напиша поканите, да измисля менюто, да направя украсата, мога да направя и торта за Розет. Знаеш, че тя обича шоколад с портокали. Можем да направим торта във формата на маймунка. Или да организираме карнавал и всички да се облечем като животни. Ще има гренадин и кока-кола, и горещ шоколад, разбира се.

Не можех да не се разсмея.