Джоан Харис - Бонбонени обувки

И Скот. Разбира се. Бягаше най-отпред, русата му коса блестеше на уличното осветление. И докато гледах, той се обърна и само за миг сякаш очите ни се срещнаха...

Но пламъците от книжарницата вероятно му попречиха да ме види. Яркооранжевите огнени езици подскачаха, танцуваха и се премятаха като зли акробати от закачалката с копринени шалове към трапеца с капаните за сънища, а оттам към лавицата с книги...

По дяволите. Видях как устните му се размърдаха. Спря – момичето до него го дръпна. Приятелите му го настигнаха, той се обърна и побягна. Но дотогава аз вече ги бях огледала – гладките и глупави юношески лица, зачервени от огъня и засмени на оранжевата светлина...

Накрая пожарът не се оказа кой знае какво. Измъкнахме се преди идването на пожарникарите. Дори успяхме да спасим почти цялата стока, но таванът беше почернял и всичко бе пропито с мирис на изгоряло. Пожарникарите казаха, че е станало от фойерверк, стандартен тип фойерверк, пуснат в пощенската кутия и запален. Полицаите ме попитаха дали съм видяла нещо. Казах, че не съм.

Но на другия ден се заех да отмъстя. Направих се на болна, останах си вкъщи и се залових за работа. Направих шест кукли от дървени щипки за пране. Постарах се да изглеждат колкото може по-реалистични, уших им дрехи, изрязах лицата им от обща снимка на класа и ги залепих под косите. Дадох имена на всички и с наближаването на Деня на мъртвите съставих план и се заех да го осъществя.

Събирах косми от палтата на закачалката в класната стая. Крадях дрехи от съблекалнята. Късах листа от тетрадките, свалях значки от раниците, претърсвах кошчетата за употребявани салфетки и прибирах сдъвкани капачки от химикалки, когато никой не гледаше. Към края на седмицата имах достатъчно материал от един или друг вид за направата на дузина кукли и в Деня на Вси светии разчистих сметките си с всички.

Тази вечер имаше дискотека в училище по случай края на срока. Никой не ме беше уведомил официално, но всички знаеха, че Скот ще отиде на дискотека с Жасмин и че ако аз съм там, ще има неприятности. Нямах намерение да ходя, но със сигурност смятах да предизвикам неприятности и ако Скот или някой друг ми попречеше, щеше да си плати.

Не забравяйте, че бях още малка. И наивна в много отношения, но не колкото Анук, разбира се, нито бях толкова склонна да изпитвам чувство за вина. И все пак успях да подготвя отмъщение, което едновременно да задоволи изискванията на моята Система и да ми даде солидна основа по практическа химия за обогатяване на окултните ми експерименти.

На шестнайсет познанията ми за отровите не бяха чак толкова обширни. Разбира се, познавах най-разпространените отрови, но до този момент не ми се беше случвало да наблюдавам действието им. Исках да ги изпитам. Затова приготвих смес от всички отровни растения, до които можах да се добера: мандрагора, грамофонче, тис. Те се продаваха в книжарницата на майка ми и при разтварянето или смесването им с водка ставаха почти незабележими. Купих бутилка водка от магазинчето на ъгъла, използвах половината за приготвяне на тинктура, после ми хрумна да добавя още няколко неща, сред които сок от отровна гъба, която имах късмета да намеря под един плет в училищния двор. После внимателно прелях тинктурата в бутилката водка, сложих ѝ надпис "Хуракан Разрушителя" и я сложих в отворената си ученическа чанта, убедена, че кармата ще свърши останалото.

Разбира се, до голямото междучасие вече я нямаше, а Скот и приятелите му се подсмихваха и се споглеждаха гузно. Тази вечер се прибрах у дома почти щастлива и довърших шестте си кукли, като забих по една игла в сърцето на всяка и прошепнах тайни в ушите им.

Жасмин, Адам, Люк, Дани, Майкъл, Скот...

Разбира се, не можех да знам със сигурност какво ще стане, както не можех да предвидя, че вместо сами да изпият водката, те ще я излеят в купата с плодов пунш в дискотеката и така ще споделят кармата си с повече хора, отколкото съм предполагала.

Както разбрах, последиците бяха зашеметяващи. Моята тинктура предизвика повръщане, халюцинации, стомашни болки, парализа, бъбречна недостатъчност и проблеми със задържането на урина, от които пострадаха четирийсет души, сред които и шестимата злосторници.

Можеше да бъде и по-зле. Никой не умря. Е, поне не веднага. Но отравяне в такъв мащаб рядко остава незабелязано. Проведе се разследване и накрая виновниците си признаха, като натопиха себе си – и мен, – тъй като всеки се опита да стовари вината върху другия. Те признаха, че са пуснали фойерверка в пощенската ни кутия. Признаха, че са откраднали бутилката от чантата ми. Дори признаха, че са я изсипали в купата за пунш, но казаха, че не знаят какво е имало в нея.