Уилям Уортън: Франки Фърбо

— Беше много отдавна, Уилям. Всичко беше толкова объркано след войната и ти беше толкова тъжен. Живееше по невероятен начин, караше онзи страхотен жълто-черно-червен джип с клетки за птици, вградени в задната му част, спеше в палатка на един хълм в каньона Топанга. Сетне се настани в таванското помещение на „Мур Хол“ и заживя там.

Готова бях да повярвам на всяка твоя дума; дори да се усъмнях в нещо, пак бих се престорила , че ти вярвам. Не исках да те загубя. Бях толкова млада. Нямаш представа какво означава за едно младо момиче да срещне някого като теб и да осъзнае, че е влюбено — това е своеобразен израз на отчаяние.

— Значи не си ми повярвала тогава, не ми вярваш и сега. Просто си проявила деликатност. Така ли?

— Не е толкова просто, Уилям. Зная, че по време на войната си преживял ужасни неща, че си пострадал сериозно. Мисля, че те съжалих. Но по-важното е, че исках да бъда част от твоя живот, от живота, който ми каза, че мечтаеш да водиш. Вероятно част от разума ми, важна част, свързана със сърцето ми, ти е повярвала. Не разбираш ли — толкова силно го исках, че може би наистина съм повярвала. Никога не съм смятала, че те лъжа.

Издърпвам запушалката от умивалника. Избърсвам тигана и го окачвам на стената. Чувствам в душата си празнота, студенина, загуба; така се чувствах в болницата, когато никой не ми вярваше и непрекъснато ми задаваха все едни и същи въпроси. А сега собствената ми съпруга и най-малкото ми дете не ми вярват.

— Не те обвинявам, Каролин. Разбирам те. Но през всичките тези години смятах, че ми вярваш. Това ми помогна да запазя малкото разсъдък, който ми беше останал. Като изключим военните психиатри, не бях говорил с никого другиго. По-късно започнах да разказвам на децата; някои от историите бяха истински, такива каквито ги бях чул от Франки Фърбо, други съчиних сам, за да ги забавлявам. Но дори и в тези измислени истории има частица истина, в която вярвам.

Знаеш, че лекарите в болницата изкараха цялата история с Франки фантасмагория, която съм съчинил като компенсация за пълната амнезия, получена вследствие на тежко раняване. Твърдяха, че това е продължаваща халюцинация. Затова ме уволниха по параграф осми. Затова продължавам да получавам петдесет на сто от военноинвалидната си пенсия — не защото съм осакатен физически. Смятат ме за петдесет на сто умствен инвалид. Аз съм освидетелстван полуидиот. Знаеш го.

По дяволите, бях убеден, че поне ти ми вярваш! Бях сигурен, че разбираш историята с Франки и ми вярваш; това придаваше известен смисъл на съвместния ни живот. Може би не биваше да съчинявам някои от приказките, които разказвах на децата. Може би това е причината да престанеш да вярваш. Но исках да споделя магията. Исках да разберат защо баща им е такъв, какъвто е, защо живее по този начин, защо се опитва да създаде по-особен живот за всички ни.

Разбира се, някои от историите бяха измислени, защото Франки ми разказа много малко приказки. Но исках да ги споделя, не смятах, че ще навредят на децата ни. Освен това в известен невероятен, почти мистичен смисъл не съм ги измислил. Сякаш Франки ги разказваше чрез мен. Дори някои от детските приказки, които публикувах, изникнаха в съзнанието ми по този магичен начин. Аз самият не го разбирам.

Обаче това не означава, че Франки Фърбо не съществува. Много от приказките, които им разказах са истински и съм ги чул от Франки, особено онези, в които той открива, че се различава от събратята си, че е вълшебна лисица.

Избърсвам ръцете си в кърпата за съдовете и сядам на люлеещия се стол пред камината. В дома ни има само два стола, ако не броим онези в училищната стая и в моя кабинет. Това са люлеещият се стол, на който седя, и още един като него от другата страна на камината. Обикновено се просваме на огромното ни легло. Всеки от нас разполага с нощна лампа и именно там, в леглото, прекарваме голяма част от вечерите си: четем, разговаряме, обсъждаме прочетеното, играем на думи — прекарваме си чудесно.

Това, че се настанявам на люлеещия се стол, е още един лош знак като подсвиркването. Рядко сядам на този стол.

Виждам, че огънят се нуждае от още дърва. Ставам и хвърлям две цепеници. Нарязали сме дървата, които ще ни трябват за зимата. Тук не става кой знае колко студено, но някои нощи са мразовити. Разполагаме с достатъчно дърва за две зими. Част от цепениците са маслинови, останали от подкастрянето на горичката. Трудно се запалват, но иначе горят бавно и отделят много топлина.