Уилям Уортън: Франки Фърбо

Странно как се стреснах, когато заяви, че не вярва във Франки Фърбо. Не зная как да отговоря. Иска ми се да вярва заедно с мен. Уважавам мнението, възгледите му, но трябва да остана верен на себе си.

— Били, Франки Фърбо съществува . Виждал съм го. Живял съм с него. Познавам го много добре. Не те лъжа.

— Зная, че не ме лъжеш, татко. Просто ми разказваш разни истории, което не е като да лъжеш. Зная как се опитваше да ни научиш да правим същото. Да разказваш истории е забавно. Зная, че те ти доставят удоволствие, на мен също ми е приятно да ги слушам. Моля те, татко, измисли друг край заради мен. Не е необходимо да вярвам във Франки, за да харесвам историите.

Отново отпуска глава на гърдите ми и ме прегръща с любов. Скоро ще настъпи времето, когато ще се свени да се сгуши в мен рано сутрин. Момчета или момичета, май че няма особена разлика. Въпреки че всички спим заедно на огромното легло, това е неизбежно. Измайсторих леглото, защото и двамата с Каролин смятахме, че децата не трябва да остават сами нощем.

Идва време, когато те започват да се дърпат, желанието им да ни прегръщат намалява. Интересно как най-отдалечената от двама ни с Каролин част на леглото става запазена територия на най-голямото дете. След като едно от тях порасне достатъчно, че да напусне семейното гнездо, следващото по старшинство се премества в края. Малкият Били разполага с обширна територия; изглежда, избира мястото според настроението си. Забелязах, че снощи спа в най-отдалечения край, онзи, запазен за най-голямото дете. Това би трябвало да ми навява определени мисли.

Децата вероятно смятат, че мястото, на което двамата с Каролин спим, е наша частна собственост, и се чувстват като неканени гости в личния ни живот. Имаме една завеска, която сложихме по мое настояване, за да я дръпваме, когато решим да се любим. Каролин казва, че се държа глупаво, но понякога ми позволява да я дърпам.

Все пак каквито и да са причините за миграцията на децата към края на кревата, съжалявам за нея, Каролин също, макар и двамата да сме се примирили с това неизбежно отдръпване, разделяне, усамотяване. Съзнаваме, че сме били щастливи да прекараме толкова години с децата ни.

Насочвам мислите си към проблема с Били и Франки Фърбо. Момчето отново повдига глава и ме поглежда.

— Не се обиждай, татко. Не вярвам и във великденския заек, и в Дядо Коледа. Не е толкова важно дали вярвам във Франки Фърбо или не.

Как да му обясня?

— Добре, да бъде твоето. И така, вместо пазителите на огнената топка да се върнат в своята галактика през пролуката в пространствено-времевия континум, те продължили напред. Злобни и проклети, използвали изумителната сила на синята смърт, за да преодолеят Клаймъския канал и да опожарят околността. Изгорили и гората, в която живеят Франки Фърбо и приятелите му. Всички изгорели и се превърнали в бяла пепел. Всичко свършило преди още Франки да успее да се уголеми или смали, да се превърне в нещо друго, да се скрие или да отлети на Бамба.

Жителите на Клаймъс видели какво са сторили, опустошението, което са причинили, и дори те се натъжили. Това е краят. Дългогодишните опити да се попречи на Франки Фърбо да прави добрини, да помага на хората от тази планета, най-сетне се увенчали с успех. Те победили! Франки бил мъртъв! Неговата къщичка в хралупата и всичко останало, което бил направил, магическият му прах — всичко изчезнало. Злите извънземни вече не се тревожели, че някой ще им попречи да завладеят вселената. Край.

Спирам. Дори когато разказвам приказката, съзнавам, че постъпвам невероятно жестоко, но не разбирам причината. Разказвал съм за Франки Фърбо през всичките години, когато децата ни бяха достатъчно големи, за да слушат и да се забавляват. Зная също, че и на мен ми става тъжно, както на останалите.

В нашето семейство приказки се разказват само сутрин. Това осигурява на Каролин няколко свободни минути да се преоблече, да почисти, да приготви закуска. През годините трябва да съм разказал хиляди приказки. И всички тези истории за Франки Фърбо идват от само себе си. В известен смисъл наистина не си ги измислям, те са не по-малко истински от останалите неща в живота ми.

Друга причина да разказвам историите винаги сутрин, бе, че вечер децата си лягаха по различно време в зависимост от възрастта. Освен това Каролин се притесняваше да не би да преживяват историите ми насън. Някои от приказките са доста страховити. Но тази, която току-що разказах, този край, който току-що съчиних, бе плод не на въображението ми, а на накърнената ми суета. Отвърнах на обичния си син с ненужна жестокост.