Уилям Уортън: Франки Фърбо

Една от чудатостите на това семейство е, че никога не прави вино. Берат гроздето навреме, когато зърната са напращели от сок, и изяждат част от него, както правят всички в селцето. Остатъка смачкват в голяма преса за вино, също като другите, но сетне бутилират сока и го държат плътно затворен, за да не се превърне в прекрасното леко вино, с което се слави този район от Италия.

Пият гроздовия сок ей така, натурален. Това е още нещо, което местните жители не могат да проумеят. „Но — казват си те — какво друго може да се очаква от чужденци, особено когато сред тях вероятно има вещица.“

Преди години кардиналът на Перуджа изпрати свещеник да посети американците. Това се случи скоро след като те пристигнаха.

По онова време свещеникът бе трийсет и пет годишен; говореше се, че е учил в Рим. Той не намери съпругата, чието име бе Каролин, за грозна. Реши, че е красива, макар хубостта й да е необичайна.

От първото му посещение изминаха повече от четирийсет години. Домакините го поканиха да пийне с тях; наистина, поднесоха му гроздов сок, не вино. Той каза на селяните, че вкусът му бил изненадващо приятен, но никой не му повярва, въпреки че беше свещеник.

Духовникът откри, че американците не са католици, не изповядват никаква религия, не посещават Божия храм, нито пък възнамеряват да пращат децата си на църква или да ги възпитат в някаква вяра. Всъщност той подозираше, че дори не са християни, но не сподели съмненията си с никого от селото.

Накрая уведоми семейството за целта на посещението си, съобщи им, че селяните ги намират за странни и смятат, че съпругата вероятно е вещица. При тези думи двамата чужденци се спогледаха и се усмихнаха. Току-що им се бе родило момиченце; майката показа бебето на свещеника. Той попита дали може да кръсти малката. Това щяло да накара селяните да приемат чужденците. Уилям и Каролин не възразиха и свещеникът извърши обряда. Нарекоха момиченцето Катлийн.

Сетне той си тръгна, без да се опитва да ги приобщи към църквата.

Времето минаваше, свещеникът ги посещаваше веднъж годишно, по-късно стана монсиньор и бе преместен в друга черква в друга част на Италия. През цялото това време американската двойка му позволяваше да благославя дома им и да кръщава децата им. Това, изглежда, задоволяваше повечето жители на селцето, макар мнозина да продължаваха да твърдят, че жената е вещица.

Ала всички, особено жените в селото, се притесняваха, че с течение на годините Каролин сякаш не остаряваше. Ставаше все по-зряла и по-красива. По времето, когато започва нашият разказ, около четирийсет години след първото посещение на свещеника, тя все още изглеждаше доста по-млада от връстничките си в селото. Това просто не беше нормално.

През всичките тези години тя продължи да се разхожда нощем из прашните поля, дълбоко в горите, като понякога изминаваше двайсет-трийсет километра в различни посоки. Когато се появеше посред бял ден или пък покрай къщата й минеха деца, винаги бе любезна и селските хлапета я обожаваха. За местните това бе препоръка, по-добра дори от тази на свещеника. В Италия всеки, който обича децата и е обичан от тях, не може да бъде лош или обладан от зли сили.

И така, време е за нашата история. Ще я разказва предимно мъжът в семейството, американецът, наречен Уилям Уайли. Това е необикновена, може би малко страшна история и честно казано, не си спомням къде я научих. Понякога ми се струва, че съм я сънувал. И в същото време вярвам в нея както във всичко останало в този живот.

По времето, когато започва нашата история, трите по-големи деца бяха напуснали дома си; останало бе само момчето. Косата на Уилям вече беше напълно побеляла; той бе прехвърлил шейсетте. Каролин изглеждаше все така младолика, но не приличаше на момиче, а на зряла жена, на силна жена с необикновена природна красота. Всичките им деца също като майка си съзряваха много бавно, изглеждаха малки за годините си.

На първия етаж в къщата им се намира просторно помещение, в което се влиза направо от вратата. От дясната й страна е разположено огромно легло с големината на три двойни кревата; то е широко почти колкото стаята. В средата стои грамадна кръгла дървена маса. Масивна и достатъчно голяма около нея спокойно да седнат шест души.

В другия край на помещението се намира кухнята с бюфет за чиниите и храната. Там са медният умивалник, дъската за изцеждане и огромната кухненска маса. В далечния край е камината. От двете й страни има долапи за дрехите; грамадни резбовани дървени скринове, които достигат тавана. В тази стена опира стълба, подобна на корабна, която води към горния етаж.