Уилям Уортън - Франки Фърбо

Качвам се на влака. Мятам чантата си на полицата в купето и сядам секунди преди да потеглим. Изненадан съм от спокойствието си. Може би съм изпаднал в шок, но това е малко вероятно. Негодуванието ми срещу Франки изчезна напълно през нощта. Той се опитваше да ни помогне в рамките на ограничените познания, които е имал тогава. Очевидно е, че трябва да продължи мисията си и да се погрижи за сигурността и развитието на своя род на нашата планета.

Чудя се дали по другите планети в нашата галактика, във вселената, съществуват подобни еволюции и мутации, подобни пробиви във времето. Мисълта за това още повече ме успокоява. Започвам да се чувствам като привилегирован, посветен в бъдещето на планетата.

Пристигам в Перуджа късно вечерта. Велосипедът ми е на същото място, където го бях оставил. Каролин не е дошла да го прибере. Добре, че го заключих. Как ли ще се изненада от скорошното ми завръщане! Нямах представа, че всичко ще стане толкова бързо. Мисълта ми още се рее във времето, опитва се да проумее неговото значение и преходност. Умът ми не може да побере представата за времето, което описва огромен кръг в пространството. Но пък разбирам по-добре Франки Фърбо.

Едно е сигурно: след всичко, което се случи, никога няма да подложа на съмнение съществуването на Франки, времето, прекарано с него, приятелството с Вилхелм. Това е скъп спомен, който ще нося в душата си, без да искам от Каролин или от децата да ми повярват.

Докато се изкачвам по хълма, разбирам, че се радвам да видя малката ни къща. Не съм потиснат като през първата нощ, когато узнах истината. Чувствам се въодушевен, горд, че съм сред малцината, които знаят какво ще се случи, какво очаква света.

Повечето хора са откъснати от вечността на времето и остават заключени в мимолетния кръговрат на своя живот, но аз виждам отвъд своето време. Това ме прави щастлив. Какво значение има, ако хората вече не играят водеща роля, а се превърнат в част от цялата земя, защо не от екологията на вселената? Разбирам колко незначителен и нищожен съм, но в това усещане е заключен смисълът на едно по-висше съществуване.

Когато отварям вратата, заварвам Каролин вкъщи. Мисля, че ме е наблюдавала как въртя педалите по стръмния хълм. Не е в стила й да ми се хвърли на врата. Зная го.

Но се радва да ме види. Прегръщаме се и се целуваме, поглеждаме се в очите. В погледа й чета въпроси, интересно какво ли вижда тя в моя. Малкият Били идва и прегръща и двама ни едновременно. Милвам го по главата. Всичките ни деца имат тъмнорижата коса на Каролин.

Жена ми и Били току-що са вечеряли, но слагат на масата каквото е останало. Каролин е приготвила лазаня със спанак, която претоплена е още по-вкусна. Налива ми чаша от чудесния ни гроздов сок. Сещам се за бирата и шнапса, които пихме с Вилхелм; отдавна не бях консумирал толкова алкохол. Мисля си как ли се чувства сам в мрачната си колиба, заобиколен от своите страхове и тъга, докато аз, щастливецът, се радвам на красивата си жена и на прекрасното си дете. Струва ми се жестоко да разсъждавам толкова егоистично, но не мога да се променя. Съзнавам, че се хиля като идиот.

Зная, че Каролин очаква да й разкажа какво се е случило, какво съм открил. Сигурен съм, че е скрила от Били истинската причина за заминаването ми. Излишно е да го тревожи.

Не зная защо, но не съм готов да разговарям. Питам се дали Франки би искал да запазя всичко в тайна, или да го споделя със семейството си. Зная, че Вилхелм имаше право да разкаже случилото се единствено на мен; може би условието важи и за мен, но се съмнявам.

Нуждая се от време да обмисля случилото се. Ако Каролин повдигне въпроса, ще й кажа истината, макар да не съм готов. Все пак се съмнявам, че ще ме попита. Това си е мой проблем, търсенето на Франки е моя грижа и тя няма да се меси. Такава си е Каролин.

Слагаме Били да си легне. Той се свива в най-далечния край на кревата, така че двамата с Каролин оставаме почти насаме. Вече споменах, че бях отделил със завеса нашето място до прозореца от останалата част от леглото, Франки твърдеше, че децата не трябва да смятат секса за срамен, а да го приемат като нещо естествено и красиво.

Децата ни обикновено бяха в стаята, когато двамата с Каролин правехме любов. Споделяхме радостта си с тях.

Каролин никога не се е притеснявала от това, но понякога аз дърпах завесата. Причината се крие в моето минало. В сиропиталището ми бяха втълпявали, че сексът и сексуалността са нещо лошо. Предполагам, че дори Франки не би могъл да заличи спомена.