Уилям Уортън - Франки Фърбо

Когато приключваме, се отпускаме на столовете. Облегалките им са извити и имат дупки за опашките. Рете се привежда.

— Имам много за разказване. На срещата вчера, докато ти спеше, бях определена за твой инструктор, който да ти предаде всичко, което сме научили през изминалите петдесет хиляди години. Извършил си първоначалния „голям скок“, но оттогава насетне ние сме открили и овладели множество умения, заложени в теб.

Аз също се привеждам. Намирам се в толкова странно положение, аз съм първобитно същество, заобиколено от създания, които го превъзхождат по знания, умения, мъдрост. Седя и чакам. Защо никога не съм се сетил да направя такъв стол? А просто имитирах столовете, които използват хората?

— Основното, което трябва да разбереш, е, че вероятно не си продукт на абсолютно случайна мутация. Нашите учени — астрономи, математици, геолози, астрофизици и други, работещи в неизвестни за теб области от метафизиката и космологията — вярват в съществуването на времеви цикъл от порядъка на петдесет хиляди години, който е критичен за развитието на планетата. Този времеви цикъл се повтаря в дву– или триизмерна форма или сила, и води до значими мутации.

Нашите генни инженери са убедени, че естественият подбор, еволюцията, както понякога я наричат, не е в състояние да обясни някои от драстичните промени във флората и фауната на планетата. Да, той е важен фактор, непрестанно протичащ процес и вероятно, когато те подложим на генетични изследвания, ще открием известни различия между теб и нас, но те ще бъдат незначителни.

Слушам напевния й говор. Опитвам да се съсредоточа върху думите й, но не мога да откъсна поглед от очите й, копнея да заровя лице в опашката й или да погаля муцунката й с моята. Тя се усмихва, носът й трепва леко. Опашката й поруменява.

— Може би сме сгрешили в преценката си. Не би трябвало аз да ти обяснявам всичко това. Виждам, че не ме слушаш.

— Извинявай, Рете. Моля те, продължавай. Ще се опитам да следя мисълта ти.

— Аз самата имам същия проблем, Франки, така че не е нужно да се извиняваш.

Поема си дълбоко дъх, вдига поглед към изкуственото небе. Шията й е толкова изящна, тънка, оцветена е като опашката й.

— Доколкото ни е известно, времето само привидно подлежи на линейно измерване, без ясно очертани начало и край. Но математиците ни са сигурни, че това не е вярно, че времето се огъва, както се огъва и пространството. Заблуждава ни фактът, че разполагаме с малък отрязък от време, който ни изглежда прав, безкраен, вечен.

Според теорията взаимносвързаното движение на планетата, Слънцето, слънчевата система, галактиката, огромната вселена води до цикъл от петдесет хиляди години. Тогава нашата планета се движи по огромна крива, която се пресича с по-ранни времена. Това става на всеки петдесет хиляди години.

Възходът и гибелта на динозаврите, ерата на влечугите, които са били открити по твое време, подкрепят тази теория. Учените ни се върнаха във времето и откриха, че между радикалните мутации, които водят до значими промени в живота на планетата, съществува зависимост. Не винаги цикълът води до очевидна промяна, понякога сякаш пропуска сто или сто и петдесет хиляди години, но промените винаги се извършват според ритъма на този цикъл.

Тя спира, за да провери дали проумявам смисъла на „лекцията“ й. Полагам невероятни усилия да се концентрирам, да разбера, но очите ми и мислите ми непрекъснато се насочват към красивата Рете, която стои пред мен.

— Двата най-пресни примера са радикалните мутации на примата — от маймуна към човек, и на обикновената лисица към свръхлисица. Първото ново създание, човекът, се е появило преди около сто хиляди години. То господствало в продължение на няколко хилядолетия, включително и през епохата, в която си живял.

Между другото, Франки, животът на мутиралите лисици продължава между сто и трийсет и сто и петдесет години — двойно повече от човешкия. Аз съм на трийсет и пет, малко по-възрастна съм от теб; надявам се, че нямаш нищо против.

Поглежда ме в очите, прониква в мислите ми. Зная, че няма да я разочароват. Тя отмества поглед, напуска и мислите ми. Но се усмихва.

— Проучванията на времето ни убедиха, че ти си мутацията, планирана за твоя период. Радикалната мутация се е оказала успешна и е довела до създаването на днешната ни цивилизация. Разбираш ли?

Разбирам, но още не мога да повярвам. Умът ми не е подготвен за подобно мащабно възприемане на процесите, които текат в природата, на планетата, във времето. Поглеждам я.