Уилям Уортън - Франки Фърбо

— Но какво значение има това? Защо сте ме търсили, защо ме доведохте тук? Не се оплаквам, твоята компания ме прави щастлив, но очевидно мутацията е успяла, защото ти си тук, защото неизвестно как съм успял да създам потомство.

Носът й трепва, очите й примигват.

— Имаш ли нещо против да запиша някои от отговорите ти, Франки? Опитвах се да разкажа на колегите си за твоите невероятни логически способности, но не ми повярваха. Разбираш ли, те продължават да те смятат за примитивен вид, както учените от твоята епоха са наричали кроманьонски човек или неандерталец. Вероятно разликата във времето ги прави високомерни. Предполагам, не им се иска да признаят, че петдесет хиляди години цивилизация и еволюция са довели до незначителни промени.

— Продължавай, Рете. Аз обаче съм на противоположното мнение. Удивен съм от превъзходството ви във всяко едно отношение. За мен беше истински шок да се превърна в малоумен невежа.

— Уверявам те, че грешиш. Позволи ми да добавя още нещо. Сега ще разбереш защо те измъкнах от твоето време, защо проявявам толкова голям интерес към теб.

Подозираме, че радикалната мутация води до нежелани промени в родовата памет. Сякаш вибрациите и мисловните процеси връщат новата мутация към по-ранни времена. Нещо като своеобразна носталгия, комплекс от неосъществими желания.

Смятаме, че това са новите умения, присъщи на следващия мутант. Тук, е този времеви цикъл, започваме да разсъждаваме по този начин. Например не можем да пътуваме напред във времето, само назад. Учените ни отчаяно се опитват да преодолеят бариерата, да надзърнат в бъдещето и дори да го посетят.

Усилията им са насочени към телесна или ментална трансмиграция към космоса, към други планети, може би други галактики.

Други провеждат опити, свързани с животинска фотосинтеза — слънчевата светлина трябва да осигури огромна енергия, която да замести обичайната храна. Списъкът е безкраен.

Вече започнахме да осъзнаваме предела на способностите ни. Нашите философи, психолози, социолози изучават същността ни, откриват регресии към предишната ни идентичност като примитивни лисици — атавистично поведение, което не одобряваме, но с което не можем да се преборим. Станали сме по-безскрупулни, по-горделиви, по-тесногръди, по-жадни да се възползваме от ситуацията, отколкото би трябвало да бъдем. Гордеем се с омразата си към насилието, с желанието да съхраним планетата, но ако ни се предостави сгоден случай или някой животински вид изпадне в криза, взимаме своето.

Главата ми се замайва. Тези идеи са извън пределите на моето възприятие. В същото време отговарят на въпросите, които съм си задавал цял живот. Проблемът е, че не знаех как да ги формулирам. Толкова неща са ми били неизвестни. Рете се усмихва.

— Франки, сигурно си се уморил да ме слушаш, но трябваше да научиш всичко. Сега свършвам. Да, най-после научаваш отговорите на въпросите, които са те измъчвали през целия ти живот. Вероятно ти е било много трудно да разсъждаваш върху тях, без да има към кого да се обърнеш за помощ, без да разполагаш с достатъчно информация, за да намериш отговорите. Вече привършвам, моля те, изслушай ме.

Идеален пример за нашите ограничения е отношението ни към хората тук. Отучихме ги от привичната им войнственост, съперничество, агресивност. Опитваме се да ограничим склонността им да подражават, да се подмазват на онези, които намират за по-висши от тях. Раболепието им е аналогично на поведението на опитомения вълк, кучето, което хората са отглеждали в твоята епоха.

Да се възползваме от регресивното поведение на човека противоречи на нашите закони, но някои лисици го правят. Дори онези, които не го одобряват, трудно отблъскват сервилното желание на хората да участват в живота ни като наши слуги. Това е проблем.

Има и други предупредителни сигнали, на които отскоро започнахме да обръщаме внимание. Това е признак, че бъдещата мутация няма да притежава въпросните недостатъци и чрез някаква регресивна еманация ни помага да се отърсим от тези недостатъци.

Най-важното е, че според специалистите ни по социална психология желанието за промяна, осъзнатата необходимост от промяна, произлиза от новите мутанти, които ще притежават тези умения и способности, но не и нашите недостатъци. Поради това смятаме, че сме на прага на новата мутация.

Не съществува метод, чрез който да измерим физически онова, което наричаме време, неговото положение или отместване. Реални са единствено движението на небесните тела спрямо Земята и привидно родовия аспект на нашето съществуване, но психологическото обяснение вече е налице.