Уилям Уортън - Франки Фърбо

Следователно смятаме, че трябва да служим като пазители на планетата, закрилници на всички видове. Поради тази причина върнахме първоначалния облик на планетата, чиста и незамърсена, където природата е основен източник. Живеем в подземия и непрестанно търсим мутанта, който се надяваме да се появи, за да ни помогне да защитим Земята, да помогне на нашата планета да направи следващия скок в своето развитие.

Проучванията ми бяха своеобразно връщане в миналото, което да открие как се е появила великата мутация и как е оцеляла. Интересувахме се от самото начало от теб, Франки, основателя на нашата цивилизация. Това е опит да разберем, да вземем участие в твоята мутация, за да се подготвим за бъдещето си на по-низши същества на тази планета. Надяваме се промяната да стане с минимално чувство на обида и враждебност, безболезнено преминаване на властта в ръцете на онези, които ще изведат Земята на по-висш етап в развитието й. Разбираш ли?

— Да, но вие вече знаете, че сте тук, че неизвестно как това се е случило, то е реалност. Защо се интересувате от причината, от началния тласък? Нижа всичко това не е ех post facto ? Мисля, че не разбирам.

Тя ме поглежда, носът й трепва.

— Отново попадна право в целта. Да, съществува цяла философска школа, която разглежда този въпрос. Становището ти е много практично и логично, след като въпросът „как“ е по-маловажен от въпроса „какво“ се е случило.

Проблемът е, че не сме така сигурни, както са били учените по твоето време или дори нашите учени доскоро, че връзката между причина и следствие е пряка, линейна. Започваме да подозираме, че това е поредната заблуда, че от теоретична гледна точка изминалите петдесет хиляди години могат да бъдат заличени или да протекат по коренно различен начин, ако не са налице някои жизненоважни елементи на абсолютната последователност. Това е друга причина за безпокойство. Знаем, че сме в състояние да се върнем в твоето време, наблюдаваме го вече няколко века. Може би нещо, което сме направили или не сме направили, ще превърне цялата ни реалност в илюзия, мираж и светът ни ще рухне всеки момент.

Започвам да разбирам. Току-що чутото е толкова значимо и така надминава досегашните ми представи, че съм като замаян. Тя продължава:

— Преди петдесет хиляди години много от уменията, които притежаваш — и които ние също притежаваме — са били предсказани от учени, писатели, дори автори на комикси.

Хората са постигнали напредък в областта на ядрената енергетика, който бил преждевременен. Тяхното емоционално и умствено развитие не били на необходимото равнище, за да се справят с тези сили. Времената били опасни и било жизненонеобходимо някои от нас, първите, да проумеят какво става, да проникнат в онази епоха и посредством умствена манипулация да предотвратят евентуалната ядрена касапница.

Поглеждам я с изумление.

— Искаш да кажеш, че сте наблюдавали използването на ядрени оръжия в моята епоха? Когато пуснаха онези бомби над Хирошима и Нагазаки, за да сложат край на войната с Япония, се уплаших за бъдещето на човешката раса, на живота въобще.

— Да. Поехме този риск. Надявахме се, че когато хората проумеят ужасната сила, която могат да отприщят дори на това примитивно ниво, ще се опомнят, ще престанат, но останахме излъгани. Амбициозни, враждебно настроени към околните, роби на господарския си манталитет, те загърбиха разума. А наблюдението, което провеждахме през последвалите няколко века, беше (или от гледна точка на твоето време) ще бъде още по-щателно.

Разбираш ли, съзнавахме, че светът е изложен на опасност. Знаехме, че неизвестно как сме успели да оцелеем, но искахме да предпазим планетата и живота на нея от сериозни катаклизми. Стеснихме до минимум кръга от възможностите и стигнахме до извода, че сме пред прага на мутацията, която е в основата на цялото ни съществуване. Щяхме да се родим всеки момент!

Все още съществува възможността страшна катастрофа да заличи нашето съществуване, нашата история. Наш дълг е да предотвратим това. А по-късно, много след твоето време, с разпространението на още по-смъртоносни оръжия, задачата ни стана хиляди пъти по-трудна.

— Рете, говориш за миналото и за бъдещето така, сякаш между тях няма връзка. Ние сме тук, разговаряме, обсъждаме всичко това, а ти продължаваш да твърдиш, че някаква катастрофа може да заличи нашето минало. Не те разбирам.

— Умът ти все още е ограничен от концепциите за линейно време и причинно-следствена връзка. Трудно е да промениш мисленето си.