Уилям Уортън - Франки Фърбо

— Да, Франки, да се изкъпем заедно. Откри ли вече антигравитацията?

— Не. Мислил съм по въпроса, но не съм открил решението. Както вече споделих, бързо изминавам големите разстояния, изпитвам усещането, че летя, но това е всичко.

— О, антигравитацията е нещо съвсем различно. Ела да се изкъпем и ще ти покажа как става.

Качваме се по стълбата. Усещам аромата на нещо вкусно. Що се отнася до храната, предполагам, че лисичият род се е променил след радикална мутация и петдесет хиляди години еволюция.

По принцип лисиците не са големи чистници, като изключим навика да облизват лапите или козината си. Но аз се научих да плувам в езерцето край моето дърво. В зимника монтирах миниатюрен душ, който да използвам в студените дни. Нямах търпение да се изкъпя и се чудех как са решили въпроса в бъдещето.

Близо до спалнята има каменна стена; от нея се стича водопад. Когато дойдох, чух шума на водата, но бях прекалено уморен, за да обърна внимание. Може би точно този звук ме е приспал. Рете застава под струята; следвам примера й. Водата е топла и леко парфюмирана. Носи се свеж и чист аромат.

— Сега ще ти покажа как използваме антигравитацията. Ако се къпеш или танцуваш, усещането е невероятно.

Затваря очи, вдига лапи и поема дълбоко дъх. Отделя се леко от пода и бавно се понася край мен. Гледката е толкова красива, Рете се движи грациозно във въздуха, извива тялото си. Смее се, докато я наблюдавам как застава под водата, потъва леко от силата на струята, сетне се измъква и отново се издига нагоре.

— Виждаш ли, Франки, не е ли чудесно? Направи го и ти.

— Какво да направя? Как да полетя?

— Първо поеми дълбоко дъх, сетне вдигни лапи към небето и помисли за облаците и птиците.

Подчинявам се.

— А сега се съсредоточи върху безтегловността. Опитай се да се отървеш от тялото си, все едно е кал, полепнала по обувките ти. Скоро ще се научиш да го правиш сам. Всъщност е по-лесно от плуването.

Концентрирам се и в първия момент не усещам нищо. Сетне се оттласквам леко с крака и се отделям от земята. Оглеждам се, тялото ми е разположено хоризонтално на дъното на басейна. Започвам да ритам и да греба с лапи. Сякаш плувам. Чудя се защо досега не съм успявал да го направя. Обръщам се във въздуха и поглеждам към изкуственото небе, което се мержелее сред дърветата. Наистина летя.

— Успях, Рете! Дали атмосферата е различна? Защо не можах да го направя досега?

Рете се носи край мен, докосва лицето ми с влажната си опашка, носеща нейната миризма и аромата на парфюма от водопада. Страхувам се, че ще изгубя концентрацията си и ще падна.

— Просто никога не си се досетил да го направиш, Франки. В състояние си да вършиш толкова много неща, за които нямаш представа. Ще те науча. Сигурно е доста трудно да откриваш всички тези неща, за които не си имал представа.

Носим се във въздуха, гмурваме се под водопада. Невероятно е! Сетне се прехвърляме в друг участък, където духат струи топъл въздух, също ароматизиран, който ни изсушава бързо. Рете ме доближава. Поглежда ме право в очите.

— О, как ми се иска да засвири музика, Франки. Бих желала да потанцувам с теб. Умееш ли да танцуваш?

— Никога не съм опитвал. Нямах партньорка.

— Вече ти обясних: не си се сетил. Заедно ще преживеем радостта от откритието. А сега да хапнем. Сигурна съм, че това е едно от нещата, които умееш. Между другото, умирам от глад.

Спуска се на земята и тръгва към примитивната си кухня. Следвам, я като се нося във въздуха.

— Рете, как да сляза? Как да изключа антигравитацията?

— О, лесно е: изключи мисълта си. Направи го бавно и близо до земята, за да не се нараниш.

Спазвам указанията й и постигам успех. Удрям леко колената си, но успявам да се изправя. Отначало земното притегляне сякаш ме мачка, но бързо свиквам с него. Възможно ли е гравитацията да е свързана с психиката? Господин Нютон би се изненадал да го чуе. С какви невероятни неща трябва да свикна!

Вечерята е превъзходна. Не съм сигурен какво ядем. Има вкус на пиле или патица, но не е същото. Всяко от блюдата има различен вкус, но като цяло се съчетават съвършено.

Докато вечеряме, разговаряме. Всичко е толкова цивилизовано, едва сега осъзнавам колко неприятно ми е било да се храня в самота. Рете ми казва имената на различните ястия. Подканва ме да опитам всевъзможни подправки. Уверява ме, че не ядем месо. Всяко блюдо е уникално, сякаш подчертава вкуса на останалите ястия. Подправките също подчертават вкуса на ястието, а не го променят или потискат.