Уилям Уортън - Франки Фърбо

— Много ли съм нахална? Извинявай; толкова е чудесно, че успях да те намеря. За нашия свят ти си най-важното откритие през последните няколко хиляди години. Какви свои способности откри, между другото?

— Ами, говоря лисичи не толкова добре като теб, но се справям. Лесно уча всевъзможни езици. Мога да се смалявам и уголемявам, да ставам невидим, да приемам каквато форма пожелая, включително човешка. Бързо преодолявам огромни разстояния, все едно, че летя; мисля, че това се нарича трансмиграция на тялото. Знаеш, че съм телепат. Мога да пренасям информация от един мозък в друг, да общувам мисловно с всяка форма на живот. Мисля, че това е всичко.

— Притежаваш и други способности, които още не си открил. За мен ще бъде удоволствие да ти ги покажа. Странно е, че помагаме на теб — основателя на нашата цивилизация — да разкриеш някои от уменията, които притежаваме благодарение на теб.

Топлота и благодарност има не само в гласа й, но и в мислите й. Чувствам го и опашката ми отново почервенява.

— А сега ще дойдеш ли с мен? Притежаваш способност, която още не си открил — умееш да пътуваш през времето. Но тя може да те отведе само в миналото. В края на краищата миналото, дори и най-далечното, е единственото, в чието съществуване можем да бъдем сигурни. Опитвам се да ти обясня, че бъдещето, от което идвам, наистина съществува, но за теб то съществува само в моето съзнание. И все пак, ако проникнеш в мислите ми, ако се хванеш здраво за мен, теоретично би трябвало да отведа теб — или поне съзнанието ти — в моето време. А и тялото ти, ако се държиш здраво. Ще дойдеш ли?

Трябва да е прочела мислите ми, защото опашката й пламти ярко като моята.

— Мога ли да науча името ти?

— Рете. Мога ли да те наричам Франки, господин Фърбо? Отдавна зная името ти и винаги съм мислила за теб като за Франки. Помня вълнението, което ме обзе, когато доказах, че ти си основоположникът на нашия вид и името ти е Франки. Имаш ли нещо против?

— Не. Може ли да тръгваме, Рете? Изгарям от нетърпение да видя твоя свят на бъдещето.

Следвам нейните инструкции: прегръщаме се така, че очите ни максимално да се доближат, впивам устни в нейните. Беше ме посъветвала да не мисля за нищо, да я допусна до съзнанието си, за да се придвижим напред във времето. Но ми е много трудно. Никога не съм бил толкова близо до друго същество, да не говорим за красива женска лисица.

Най-сетне с помощта на нейната мисъл започва да ми става топло, пред очите ми пада червеникава пелена. Почти веднага идвам на себе си. Рете е отдръпнала устни. Бавно се разделяме. Тя ме поглежда с възхита.

— Успяхме. Ти беше с мен, тялом и духом. Трябва да го докладвам пред Съвета. Толкова съм щастлива.

Сетне бавно гали муцуната ми с пухкавата си опашка. По собственото си объркване съдя, че сигурно така се целуват лисиците петдесет хиляди години след моето време. Изглежда ми толкова естествено, сякаш вече съм го знаел.

Оглеждам се и оставам разочарован. Очаквах да видя безкрайно море от небесни магистрали, стъклени сгради с абстрактни форми, фантастични транспортни системи, но ние стоим на горска поляна. Не съзирам нищо освен дървета и поля, докъдето ми стига погледът. Може би сме се озовали на необитаема част от тази планета. Сетне зървам дребни животинки — катерички, зайци, птички, дори лисица — да притичват в рая на гората.

— Сигурна ли, че не сме сбъркали мястото, Рете? Колко трябва да пътуваме, докато стигнем до твоята цивилизация? Не трябва ли да трансмигрираме отново?

— Не сме сгрешили, Франки. Така изглежда планетата днес. Намираме се до изследователския център, където работя. Разбираш ли, ние лисиците, се смятаме за пазители на цялата планета. Земната повърхност е същата, каквато е била, преди хората да я опустошат. С изключение на няколко резервата, в които сме запазили следи от човешкото присъствие, светът изглежда по този начин. Не е ли прекрасен?

Принуден съм да се съглася. Никога не съм виждал по-прекрасна гледка. Рете взима лапата ми в своята.

— Да вървим, вече ни чакат. Преди да тръгнем, изпратих съобщение, че съм те намерила.

Стъпваме върху малък затревен квадрат. Краищата му са ясно очертани. Нямам представа как успява да задейства механизма, но внезапно политаме с невероятна скорост към земните недра. Спираме без видимо усилие.

— Не използваме телесната трансмиграция освен при крайна необходимост. Тя доведе до множество инциденти и ненужни нарушения на правото на неприкосновен личен живот. Използването на обикновени методи за придвижване не нарушава екологичното равновесие, като при това пътуваме достатъчно бързо.