Уилям Уортън - Франки Фърбо

Настъпва мълчание.

— Какво искаш от мен, Уилям? След като си разговарял с фрау доктор Демел, знаеш какво се е случило с мен, как умряха Улрика и бебето. Знаеш как живея сега.

— Да, зная. И ужасно съжалявам. Но трябва да продължиш да живееш, да покажеш на останалите онова, което научихме при Франки. Не се погребвай в тази гора. Не прахосвай живота си.

— Не затова съм тук. Не знаеш всичко.

— Разкажи ми, Вилхелм. Защо си тук?

— Всичко е толкова ужасно. Ти си мой приятел. Ако споделя тайната си, завинаги ще загубя приятелството ти.

— Но ако сме приятели, трябва да споделяме всичко. Ще ти разкажа целия си живот, с какво се занимавам, защо съм тук.

— Моля те, направи го, Уилям. Искам да чуя всичко. Говори на лисичи, сигурен съм, че друг език няма да свърши работа.

Седим край масата, озарени от огъня в камината и от пламъка на свещта; разказвам на Вилхелм всичко: от момента, в който Франки си тръгна и ми каза да отида при американските войници, до тази вечер. Обяснявам му как започнах да се съмнявам в съществуването на лисицата. Затова съм дошъл, да го търся, да потърся потвърждение на онова, в което съм вярвал през целия си живот. Разказът ми отнема доста време. Когато свършвам, Вилхелм плаче. Навел е глава, а едрите му сълзи капят по масата и попиват в дървото. Мълча и чакам.

— Уилям, радвам се, че го направи. Толкова съм щастлив, че поне един от нас е живял според напътствията на Франки. Така всичко си струва мъките.

— Какво искаш да кажеш? Какво си струва мъките?

Настъпва продължително мълчание. Той е престанал да плаче; чувам единствено пукота на дървата в камината. После приятелят ми проговаря:

— Франки ме помоли да не казвам на никого освен на теб. Но да не те търся, само да ти позволя да ме намериш, ако пожелаеш.

Отново вдига поглед.

— И ето, че си тук. Надявах се, молих се никога да не ме откриеш, никога да не се появиш повторно в живота ми. Съжалявам, но това е самата истина.

Мълча. Вилхелм се протяга към един рафт под прозореца. Изважда кутия и шахматна дъска.

— Помниш ли това, Уилям? Изиграл съм толкова много партии с мисълта за теб и за партиите, които изиграхме, за онези, които не изиграхме, защото разговаряхме за толкова много неща. Беше страхотно време.

Поставя дъската на масата, отваря кутията и нарежда фигурките. Мълчи. Сетне тихичко започва да говори. Дъската и фигурките са невероятно изтъркани.

— Уилям, постъпих нечестно. По време на разходките ни с Франки оставях белези, за да открия обратния път, ако някога реша да го потърся. Когато той ме изведе извън гората, запомних имената на селцата и кръстовищата, за да успея да се върна до неговото дърво, в неговия дом.

Но не го направих. Дойдох тук и заживях щастливо с Улрика. В началото ми бе трудно, но после си намерих работа. Бях щастлив. Разказах на Улрика за Франки Фърбо и тя ми повярва. Започнах да строя тази горска къща, за да заживеем и да отгледаме децата си тук, да ги изучим и да ги предпазим от лудостта на света. Жена ми забременя. Не можех да си представя по-голямо щастие.

Сетне, когато бебето се роди, Улрика умря, на следващия ден умря и моят малък Уилям. Да, кръстих го на теб.

Вече нищо не ме интересуваше. Реших да се върна при Франки и да го попитам какво да сторя.

Отидох в Италия, намерих гората. Открих и неговото дърво. Почуках на вратата. Всичко си беше както преди, само че бях в естествения си ръст. Франки ми отвори.

Не изглеждаше изненадан. Умали ме, за да вляза. Отведе ме в стаята си за размисли. Погледна ме право в очите, направо ме пронизваше. Каза ми: „Зная колко тежко ти е било, Вилхелм. Очаквах те. Иска ми се да ти помогна, но не мога. Трябва да напусна това място и не мога да ти кажа къде отивам.“ Седях тихичко, бях отчаян и се питах какво да правя, след като Франки не е в състояние да ми помогне. Той продължи: „Зная, че си нещастен, и може би трябва да го разкажа на Уилям, но след като ти си тук, ще го кажа на теб. Някой човек трябва да го научи. Зная, че мога да ти поверя тайната. Разрешавам ти да я споделиш единствено с Уилям, но само в случай, че той те потърси, само ако се нуждае от помощта ти. Разбираш ли?“

Кимнах. Нямах представа какво възнамерява да ми съобщи, но му вярвах както винаги. За мен той бе като Бог. И все още е, макар и по свой странен начин. Но всичко е толкова трудно. Когато свърша разказа си, ще разбереш какво имам предвид.

Вилхелм се умълчава. Долива шнапс в чашите ни.

— Ами, ето историята, която той ми разказа. След като я чуеш, никога не ще бъдеш същият, така че се наслади на блаженото си невежество. Ако не смятах, че Франки иска да научиш това, не бих го споделил. Щях да те изпроводя до вратата и да те оставя да живееш щастливо. Ето какво ми разказа той.