Уилям Уортън - Франки Фърбо

Не искам да я прекъсвам. Кимам. Освен това мозъкът ми вече започва да възприема чутото. То е толкова странно и вълнуващо, че не мога да повярвам. Свалям чайника от огъня. Запарвам чая.

— Първо, искам да разбера дали в твоето време също се срещат примитивни лисици. Поддържаш ли връзка с тях?

Излизам от унеса си. В края на краищата предполага се, че съм интелигентна лисица.

— Не. Те са обикновени хищници, нямат език. Живеят в бърлоги, изкопани в земята, единствената им грижа са храната и размножаването; не са особено интелигентни. Избягах от тях преди години.

— Но си роден като лисица, като първобитна лисица?

— Да, брат ми и сестрите ми бяха най-обикновени представители на нашия род. Майка ми беше с червена козина, но загина при опит да открадне кокошка от един фермер. Загубата й ме накара да дойда тук и да заживея свой собствен живот.

Тя не записва думите ми, но отмества поглед встрани, сякаш регистрира казаното от мен в някаква сложна система за съхраняване на информацията, разположена в мозъка й. Сетне отново ме поглежда. Очите й са толкова красиви, че не смея да ги съзерцавам.

— Колко земни години са изминали от раждането ти?

— Преди да се науча да измервам времето, вероятно е изминала една година. Оттогава са минали двайсет и пет. Това е много за една лисица, но предполагам, че се различавам от останалите. Подозирам, че съм кръстоска между сива и рижа лисица, но това не обяснява всичко.

— Ти си радикална мутация. Знаем го със сигурност. Баща ти е бил подложен на някакви експерименти, провеждани от хората, но е успял да избяга. Срещнал е майка ти. Видях това. Няколко седмици по-късно беше убит от същия човек, който хвана и майка ти. Не смятаме, че опитите, провеждани с него, са довели до твоята мутация. Имаме друга теория.

Започвам да се чувствам като опитно животно. Умът й е остър като бръснач, тя се изразява толкова ясно, освен това успявам да прочета и мислите й — те са толкова логични. Тя също чете мислите ми. Решавам да кажа нещо по въпроса.

— Щом можеш да проникнеш в спомените ми, защо ме разпитваш? За пръв път срещам телепат. Не разбирам.

— Знай, че говоря, защото ти доставя удоволствие да слушаш езика от нашето време. Ще продължа да говоря лисичи, щом това те радва, особено като се има предвид, че езикът ни е изграден на основата на онзи, който ти създаде. Освен това ми е приятно да разговаряме. Телепатията има своите ограничения; откъсната е от физическото, от материалното.

Тя извръща поглед; виждам как опашката й също променя цвета си; носът й се сбърчва в усмивка. Опитвам се да блокирам достъпа й до моите мисли.

— Благодаря. Трябва да разбереш, че всичко това е ново за мен. Моля, продължавай да разказваш.

— Това може да почака. Ще ми отговориш ли на още няколко въпроса, преди да тръгнем?

Питам се кой ще тръгва. Нима не е сама? Всичко е толкова объркано.

— Разбира се, ще отговоря на всичките ти въпроси. Наистина прекрасното ти владеене на лисичия ни език ме развълнува.

— Срещал ли си други лисици, които да приличат на теб? Интересуваме се най-вече от женски, с които си имал връзка. Имал ли си сексуален контакт с обикновена лисица?

Целият се изчервявам. Неведнъж съм мислил по този въпрос. Но никога не съм стигал до отговор. Поемам дълбоко дъх.

— Не, никога не съм чувал за лисици, които да приличат на мен, разбира се, че съм търсил. Не ми е приятно да живея сам. Но не мога да поддържам… отношения… с обикновени лисици. Привличат ме не повече от заек или куче. Чувствам се различен от тях. Затова живея сам.

Тя отново ме поглежда в очите.

— Може би си развил партеногенеза? Зная, че това е характерно за някои низши форми на живот, но не изключвам подобна вероятност.

— Грешиш. Никоя лисица не е способна на това.

— Ние стигнахме до същия извод. Изказах само теоретично предположение.

Чакам. Тя е толкова красива, едновременно студена и топла. Срещата с нея е награда за всичко преживяно до момента.

— Провеждал ли си опити за клониране?

— Не. Какво е това?

— Извинявай. Забравих. Разбира се, откритието е направено по-късно. Представлява метод за получаване на биологични копия.

— Но тогава всички ще бъдат мъжки, нали? А ти очевидно си женска лисица?

Тя ме поглежда отново; носът й трепва.

— Очаквах да проявиш голяма интелигентност. Ала не предполагахме, че си развил логическото си мислене до подобна степен, нито пък че ще бъдеш толкова галантен.

Усмихва се, обръща се и поглежда през прозореца.